Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Не че му тежи да даде тези пари за брат си — би дал три пъти повече за Хенри, за да му купи прилична къща вместо онази съборетина, пламнала като куп подпалки, в която загина. Работата е по-скоро там, че… По дяволите, каква полза има Хенри от тези сложни демонстрации на скръб? Тази мания да се обвива всичко в черно — и хора, и предмети! Какъв смисъл има това? Сега домът на семейство Ракъм е мрачен като църква — дори още по-мрачен! Прислужниците пристъпват на пръсти като клисари… проклетият звънец е обвит в плат, за да звучи приглушено, така че най-често изобщо не го чуват… всички тези ритуали имат някакъв оттенък на католицизъм. Наистина, цялата тази мрачна театралност би трябвало да бъде запазена само за католическата църква — тъкмо глупост, типична за папистите; като че ли всичко това би върнало покойния!
„Тези, които имаха щастието да го познават, ще пазят образа му с обич в сърцата си. Това, което загуби светът, е дар за небесата“ — ето какво съчини Уилям за надгробната плоча на Хенри, с известна помощ от страна на каменоделеца. Опечалените накланяха глави, за да прочетат текста — дали не си мислеха, че би могъл да измисли нещо по-трогателно в памет на собствения си брат? Но изразът на чувства звучи по-различно, когато го видиш облечен в студени, безчувствени букви — най-студените и най-безчувствените, които човек може да си представи.
Уилям придърпва купчината сутрешна поща и започва да прехвърля пликовете, поглеждайки имената на подателите: Стъкларска работилница „Крайбърн“; Р.Т. Арбърик, произв. на сандъци, кутии и пр.; адвокатска кантора „Грийнъм & Бот“; Хенри Ракъм Старши; Дружество за поощряване на просвещението; Дж. Панкей; Тътъл и Син, специалисти по разчистване.
Уилям отваря първо последното писмо и изважда оттам осем сгънати фирмени бланки с надпис ТЪТЪЛ И СИН, СПЕЦИАЛИСТИ ПО РАЗЧИСТВАНЕ.
Приложеното писмо гласи:
„Уважаеми господин Ракъм,
Прилагаме списък на всичко, което бе спасено от частично изгорялата на 21 септември 1875 година къща на «Горъм Плейс» № 11, в Нотинг Хил. Всички вещи, които не присъстват в поместения по-долу списък, вероятно са изгорели или откраднати от безскрупулни лица, появили се на мястото на пожара преди представителите на нашата фирма.
Категория I: Напълно или изцяло невредими находки
1 котка (понастоящем подслонена от нас, моля уведомете ни какво да предприемем по-нататък с нея)
1 печка
1 кухненски шкаф с четири чекмеджета
различни кухненски принадлежности, тенджери, тигани и т.н.
различни храни, подправки и т.н.“
Уилям прелиства по-нататък, чете различни части от списъка:
„Различни гравюри в рамки, а именно:
«Летен ден» от Едмънд Коул
«Набожният бедняк» от Алфред Уин Форбз
«Без име» от госпожа Ф. Клайд
«Мъдрите девици и леко верните девици» от Джон Брамлет, Кралска Академия…
Книги, общо 371, предимно на религиозни теми (пълният списък на заглавията може да бъде представен при поискване)
Глобус на месингова стойка, леко обгорял…“
Уилям вече не може да се удържи и изсумтява, обзет от болка и раздразнение. Леко обгорял глобус! За какво му е леко обгорял глобус — и не само на него, а на когото и да било?! В бъркотията, настъпила след смъртта на Хенри, Уилям реши, че ще прояви здрав разум, ако прибегне до услугите на тази фирма, да не би разни непочтени бедняци да нахлуят и ограбят къщата, но как да постъпи сега, след като предотврати тази неприятност? Къде да дене останките от вещите, които Хенри е притежавал приживе? Ако не може да върне брат си в плът и кръв, каква полза да притежава печката или легена му?
Уилям хвърля списъка на бюрото си, става от стола и отива до прозореца на кабинета. Оглежда градината пред къщата си, а после и улицата, по която според Агнес се разхождат ангели. Но сега по нея се виждат само невзрачни минувачи — и всички те са ниски и изгърбени в сравнение с високата, смело изправена фигура на Хенри. Ах, къде е сега високият, смел Хенри! Уилям се пита дали не е лицемерно да скърби за брат си, който толкова го дразнеше приживе. Но явно кръвта си е кръв.
Те прекараха детството си заедно — нима не е така? Уилям се опитва да си припомни мигове от детските им години, от времето, когато Хенри е бил малък и стената на набожността още не ги бе разделила. Но не си спомня почти нищо. Вижда само смътни образи, като неумело направени снимки, на две момчета, които си играят по ливади, които отдавна са се превърнали в улици, и спомените за детството им са погребани в основите на новите къщи.