66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Всичко приключи за два часа.
— Благодаря, Синдри — каза Фрея. — Много ни помогна. Отиваме да полеем в къщата на Гуни. Ще дойдеш ли?
— Не — каза Синдри и обърса чело. — Трябва да се връщам в Рейкявик.
— Защо не останеш да спиш тук? — попита Фрея.
Синдри се усмихна.
— С удоволствие, но утре трябва да свърша една работа.
Фрея го изгледа странно. Явно не вярваше, че Синдри може да има някаква наистина важна работа. А и доскоро си беше така.
— Е, радвам се, че се видяхме. Благодаря за помощта. Ако някога намериш малко свободно време и ти се прииска да дойдеш, тук винаги има нужда от още две ръце. Не можем да ти платим, но ще те нахраним добре.
— Може и да дойда — каза Синдри. — Знаеш ли вече кога ще продавате фермата?
— Банката още не ни е натиснала, но аз нямам никаква възможност да се оправя с вноските. Защо са заели на Мати толкова много пари, никога няма да разбера.
— Съжалявам, че се стигна дотам — каза Синдри.
Фрея сви рамене.
— Какво смяташ да правиш? — попита той.
— Искам да продължа с фермерската работа, ако мога. За да отраснат момичетата като мен. Но не знам как. Брат ми работи в Рейкявик, има малка софтуерна фирма. Казва, че ще ми намери работа. Не ми се мести в Рейкявик, но може и да се наложи.
— Дръж ме в течение — каза Синдри. — Успех, Фрея! — и я целуна по бузата.
Докато вървеше към колата, за да поеме по дългия път към Рейкявик, Синдри си помисли, че може би Бяртур все още е жив.
Почувства се толкова засрамен, че му прилоша. Именно градските жители като него бяха прецакали фермерите, не само банкерите и политиците като Олафур Томасон, но и купувачите в бутиците по лъскавите търговски улици, прахосниците, живеещи на кредит, спекулантите. Да, Синдри винаги бе оплювал капиталистическия строй, но дори той напусна провинцията. А брат му попадна в клопката на лесните пари.
Синдри винаги обвиняваше другите за това, което стана в Исландия, но истината беше, че се чувства виновен, колкото тях.
Бе задължен на Фрея и на Фрида. И смяташе да направи нещо по този въпрос.
В полицейския участък, Магнъс се обади на сержант Пайпър, а Арни и Вигдис слушаха до него. След срещата с Емилия, Магнъс и Арни разпитаха малкия брат на Оскар в луксозната му къща в Рейкявик. Той бе явно разстроен, че семейното богатство е изчезнало, но по-скоро възхваляваше брат си, че го е натрупал, отколкото да го обвинява, че го е загубил.
Вигдис се срещна с опечалените родители и претърси апартамента на Оскар в Тингхолт. Нищо. Банкерът не бе стъпвал там от девет месеца. Единствените посетители бяха чистачката, веднъж на две седмици, и една секретарка от О Би Джи, която събираше пощата.
Магнъс предаде тази оскъдна информация на Пайпър.
— Така че не можем да заключим, че убийството е свързано по някакъв начин с Исландия — каза той — или пък с Русия. Какво става при вас? Разбрахте ли нещо за моторите?
— Не много. Единият моторист е дребен наркопласьор — продава на богатите в Кенсингтън. Твърди, че не знае нищо за Гунарсон. И ние сме склонни да му вярваме. Освен това, той кара Кавазаки 900 кубика, а според един от свидетелите, моторът на убиеца бил по-малък.
Магнъс силно се съмняваше, че това е убиецът. Беше му писнало от всеобщата склонност на ченгетата по целия свят да лепват престъплението на първия дребен наркопласьор, когото заловят. Британската полиция поне устояваше на това изкушение.
— А нещо за другите?
— Да. Единият мотор е бил откраднат миналата седмица от Хаунслоу — Сузуки 125 кубика. Опитваме се да го открием. Може да излезе нещо там.
— Ами рускинята?
— Пак я разпитахме, но нищо. Обаче ми се стори прекадено хладнокръвна. Може би крие нещо. Имаме и една истинска следа.
— Каква?
— Една съседка каза, че някакъв мъж идвал преди няколко дена и носел пратка за Гунарсон. Сбъркал номера на къщата. Тя не знаела къде живее Гунарсон, но един от другите съседи упътил мъжа към адреса му.
— Интересно. Успя ли да го опише?
— Да. Бил млад, на двайсет и нещо, с къса руса коса, пет и осем — пет и девет. — Магнъс се зарадва да чуе познатите футове и инчове. Все още не можеше да се оправя с метричната система. — Широко лице, трапчинка на брадата, сини очи. Носел черно кожено яке и карирана риза, но бил спретнат. Много спретнат. Прекадено спретнат за куриер, според съседката. Говорел с акцент.