![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, господарю. Генералът те вика. Каза да доведа с теб и легионера Кир.
— Последната арка е почти готова, момче.
— Каза да дойдете незабавно, господарю.
Рений се намръщи, после хвърли кос поглед към Кир, който беше високо горе. Само глупак би крещял заповеди на мъж, който носи камък, почти толкова тежък, колкото него самия. За щастие, Кир вече бе свършил и попиваше потта от челото си с кърпа. Старият гладиатор напълни дробовете си с въздух и изкрещя:
— Слез, Кир. Викат ни.
Слънцето беше ярко, но ветрецът бе хладен. Петдесетицата на Октавиан галопираше лудо по най-стръмния склон, който беше виждал. Ако сам не беше огледал всяка педя сутринта, никога нямаше да позволи такава главоломна скорост, но по терена нямаше дупки и никой от опитните ездачи не падна — мнозина се бяха вкопчили в гривите на конете. Октавиан стискаше зъби от друсането на седлото.
Брут беше избрал хълма заедно с него, за да демонстрира истински силно натоварване. Сега чакаше под склона с пълна центурия извънредни. Октавиан виждаше как конете нервно пристъпват в инстинктивното си желание да избягат от грохота на наближаващата петдесетица.
Извика на хората си да се подредят в права линия. Първата редица беше станала малко накъсана и трябваше да изреве колкото глас има, за да привлече вниманието на летящите ездачи. Те също закрещяха, редиците се изправиха, без да намаляват скоростта, и Октавиан извади меча си и стисна здраво коня с колене. Краката го боляха, но се държеше.
Долу теренът леко се изравняваше и Октавиан успя да се изправи на седлото само миг преди петдесетицата да нахлуе стремглаво през широко разпръснатите редици на легионерите, които стояха насреща. Лица и коне се сливаха. Петдесетицата пресече центурията и мина от другата страна сякаш за частица от секундата. Октавиан зърна пребледнялото лице на един офицер, докато прелиташе край него. Ако беше замахнал с меча, главата му вече щеше да е отхвърчала.
Закрещя от въодушевление на хората си да обърнат и да се строят. Неколцина се разсмяха от облекчение, докато се присъединяваха към напрегнатите хора на Брут.
— При подходящ терен може да сме ужасяващи — викна Брут, така че всички да го чуят. — Направо ми излезе джигерът накрая, макар че знаех, че само ще минете през нас.
Войниците на Октавиан се разсмяха одобрително, макар че не му повярваха, и един тупна Октавиан по гърба. Брут се обърна към тях с дяволит поглед.
— Сега е ваш ред. Разредете се, докато кача моите хора на хълма. Кротувайте, когато преминем през вас, и ще научите нещо.
Октавиан преглътна внезапно появилото се желание да се усмихне нервно, все още изпълнен с тръпката от спускането по склона. Брут слезе от коня си, за да го поведе по хълма — и в този момент видяха един ездач да се приближава към тях.
— Кой ли е пък този? — промърмори Брут.
Войникът скочи от коня и отдаде чест.
— Цезар ви вика с Октавиан, господарю.
Брут кимна и се подсмихна.
— Веднага, нали? — После се обърна към любимите си извънредни. — Какво ще стане, ако командирите ви бъдат убити при първата схватка? Ще настане ли хаос? Продължете без нас. Ще очаквам пълен доклад, когато се върнете в лагера.
Октавиан и Брут тръгнаха след пратеника, но след малко препуснаха и изпревариха уморения му кон.
Кабера прокара пръсти по синята коприна с детинско удоволствие, раздвоен между учудването и присмеха от скъпото обзавеждане, което Сервилия беше докарала с кораб за „Златната ръка“. Търпението й започваше да се изчерпва.
— Нали разбираш — почна отново тя, — искам да създам репутация на чист дом, а някои от войниците дори използват вар, за да прикрият язвите си…
— Всичко е заради удоволствието! — прекъсна я Кабера и й намигна многозначително. — Бих искал да умра в място като това. — И когато тя се намръщи, пристъпи към ямата с копринени възглавнички, подредени под нивото на пода. Погледна я за позволение, но Сервилия твърдо поклати глава.
— Юлий каза, че имаш добри познания за кожните болести. Ще ти платя добре, за да си на разположение на дома и… — И млъкна, понеже старецът скочи в ямата, тръшна се на възглавничките и зацъка с език.
— Работата не е трудна — продължи тя настойчиво. — Момичетата ми ще разпознаят проблема в момента, в който го видят, но ако има спор, искам да има някой, който да прегледа… въпросния мъж. Само докато успея да намеря постоянен лекар от града. — Загледа учудено как лечителят се завъргаля из възглавничките.
— Ще ти плащам по пет сестерции на месец.