![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Излезе на двора и засенчи очи от жаркото слънце. Портите бяха отворени и крепостта създаваше усещането за празнота, което му напомни за селото със статуята на Александър. Беше странно. Все пак новите кохорти трябваше да пристигнат на следващата сутрин и укреплението отново щеше да се изпълни с живот.
Заради силното слънце не можа да види младия мъж, който стоеше при портите и го чакаше. Тръгна към конюшните, но гласът на младежа го изтръгна от мислите му. Ръката му по навик хвана меча.
— Господарю? Почакай малко.
Юлий го позна и присви очи. Беше Адан, младежът, когото беше пощадил.
— Какво има? — нетърпеливо каза Цезар.
Адан се приближи. Юлий не пусна дръжката на меча. Не се съмняваше, че ще се справи с младия испанец, но можеше да има и други. Беше живял достатъчно дълго, за да не приспива бдителността си твърде лесно. Очите му огледаха портата — търсеха движещи се сенки.
— Кметът Дел Субио ми каза, че се нуждаеш от писар, господарю. Мога да пиша и да чета латински.
Юлий го изгледа подозрително и попита:
— А Дел Субио спомена ли, че смятам да замина за Рим?
Адан кимна.
— Всички го знаят. Бих искал да видя Рим, но искам и работата.
Юлий го огледа преценяващо. Вярваше на инстинктите си и разбра, че в ясното лице на младежа няма нищо прикрито. Вероятно казваше истината, въпреки че той не можеше да пренебрегне подозрението, че това има нещо общо с предстоящото отплаване на легиона.
— Безплатно пътуване до Рим, а после ще изчезнеш по пазарите. Така ли, Адан?
Младият мъж се усмихна.
— Имаш думата ми. Не мога да предложа нищо друго. Мога да работя здраво и искам да видя света. Това е.
— Защо идваш да работиш при мен? Съвсем наскоро ръцете ти бяха оплискани с римска кръв.
Адан се изчерви, но вдигна глава.
— Защото си достоен за уважение. Рим може и да наказа хората ми, но ти разпали любопитството ми. Кълна се, че няма да съжаляваш, че си ме наел.
Юлий се намръщи. Младежът сякаш не осъзнаваше каква опасност се крие в думите му. Спомни си как бе стоял пред хората му, как се бореше да овладее страха си.
— Трябва да мога да ти вярвам, Адан. А това може да стане само с времето. Това, което ще чуеш от мен, ще си струва парите на хората, които ще искат да ти платят за информацията. Може ли да ти се вярва, че ще пазиш делата ми в тайна?
— Както сам каза, ще го разбереш с времето. Държа на думата си.
Юлий взе решение и лицето му се отпусна.
— Добре, Адан. Качи се в стаите ми и донеси хартия от писалището. Ще ти продиктувам едно писмо, за да преценя как пишеш. След това ще имаш достатъчно време, за да се сбогуваш със семейството си. Потегляме за Рим след три дни.
Глава 7
Брут безпомощно повърна през перилата в люлеещото се море и каза нещастно:
— Бях забравил колко е гадно.
Кир можа само да простене в отговор, защото последните чаши вино, които бяха изпили във Валенция, напираха в гърлото му — и бликнаха. Поривът на вятъра хвърли част от повърнатото върху двамата. Брут замръзна от отвращение и кресна, за да надвика бурята:
— Махни се от мен, говедо! — Въпреки че стомахът му беше празен, болезнените спазми започнаха отново и той се присви от горчилката в устата си.
Малко след като испанските планини бяха изчезнали зад гърба им, от изток се появиха облаци. Корабите се разпиляха от бурята. Онези, които имаха весла, запазваха някакво привидно равновесие, въпреки че люшкането ги изкарваше от водата ту от едната, ту от другата страна. Търговците, загрижени за корабите си, хвърляха плаващи котви, за да създадат някакво съпротивление, но това почти не помагаше. Заради бурята се стъмни рано и корабите се загубиха един друг от поглед. Всеки се оказа сам в битката с огромните вълни.
Когато поредното рязко накланяне хвърли огромна бяла вълна, Брут потрепери на кърмата, сграбчи здраво перилата, щом водата го заля до коленете, после се надигна. Веслата бяха безсилни пред планините черна вода и той се зачуди дали няма да се изпочупят.
В тъмнината едва виждаше огромния Кир, който беше само на няколко крачки от него. Чуваше как едрият мъжага скимти и затвори очи; искаше всичко това да свърши. Чувстваше се чудесно, преди да изгубят брега от поглед и огромните вълни да започнат да ги подмятат. Тогава започна морската болест със силно оригване и внезапно желание да се наведе през перилата. Имаше достатъчно опит и веднага се качи на палубата. Мъжете долу в трюма нямаха този късмет. Там гледката вероятно беше кошмарна.