Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 134
Перейти на страницу:

— Правя хубави омлети. Ейнджъл ма научи.

Ланц я наблюдаваше как започва да сваля огромните издути ролки от косата си. След това влезе във ваната.

Неуса взе голям електрически сешоар, включи го и започна да си суши косата.

Ланц се излегна в топлата вана и се замисли. Може би трябваше да си взема оръжието и сам да очистя Ейнджъл. Ако оставя израелците да свършат работата, може да възникне шибаният въпрос на кого се пада наградата. А ако свърша всичко сам, няма да има никакви въпроси. Просто ще им съобщя откъде да си приберат тялото.

Неуса каза нещо, но Хари Ланц почти не я чуваше от бученето на сешоара.

— Какво каза? — провикна се той.

Неуса се приближи до ръба на ваната.

— Имам един подарък за теб, от Ейнджъл.

Тя изпусна електрическия сешоар във водата и безстрастно се загледа в предсмъртните гърчове на тялото на Ланц.

7

Президентът Пол Елисън остави последния доклад на службите за сигурност за Мери Ашли и каза:

— Няма никакви недостатъци, Стан.

— Знам. Мисля, че е идеалният кандидат. Естествено Държавният департамент няма никак да се зарадва.

— Ще им изпратим носни кърпички да си бършат сълзите. Да се надяваме, че Сенатът ще ни подкрепи.

Кабинетът на Мери Ашли в Кедзи Хол представляваше малка, приятна стаичка с много етажерки, претъпкани със справочници за страните от Централна Европа. Мебелировката беше оскъдна, състоеше се от олющено бюро и въртящ се стол, малка масичка до прозореца, отрупана с изпитни работи, кожен стол и настолна лампа. На стената зад бюрото имаше окачена карта на Балканския полуостров. До нея висеше стара снимка на дядото на Мери. Беше правена в началото на века и човекът на снимката бе застинал в скована, неестествена поза, облечен в характерните за епохата одежди. Тази снимка Мери ценеше като истинско съкровище. Именно на дядо си тя дължеше дълбокия интерес към Румъния. Беше й разказвал романтични истории за царица Мария, за баронесите и принцесите, беше й говорил за Албърт, съпруга на английската кралица, и Александър II, царя на Русия, и за десетки други видни личности.

Някъде в дълбините на нашия род има царска кръв. Ако не беше дошла революцията, сега можеше да си принцеса.

Някога си мечтаеше за това.

Мери беше преполовила преглеждането на изпитните работи на дипломантите, когато вратата се отвори и в кабинета й влезе деканът Хънтър.

— Добро утро, госпожо Ашли. Ще ми отделите ли една минута?

Деканът я посещаваше за пръв път в кабинета й. Мери почувства как внезапно главата й се завъртя. Можеше да има само една причина, която да го накара да дойде при нея лично. Щеше да й каже, че университетът й предлага постоянно преподавателско място.

— Разбира се — отговори тя. — Заповядайте, седнете.

Той седна на кожения стол.

— Как върви работата ви?

— Мисля, че много добре.

Гореше от нетърпение да съобщи новината на Едуард. Щеше да се гордее с нея. Рядко се случваше човек на нейната възраст да получи постоянно място на университетски преподавател.

Деканът Хънтър явно се чувстваше неловко.

— Госпожо Ашли, имате ли някакви проблеми?

— Проблеми, аз? — въпросът му я завари напълно неподготвена. — Не. Защо?

— При мен дойдоха някакви хора от Вашингтон и ме разпитваха за вас.

Мери Ашли чу ехото от думите на Флорънс Шифър: Някакъв федерален агент от Вашингтон… Задаваше най-различни въпроси за Мери. Изкара я нещо като международен шпионин… Дали е добра американка, дали е добра съпруга и майка…

Следователно не ставаше въпрос за мястото й. Изведнъж й стана трудно да говори.

— А какво… какво искаха да знаят, декан Хънтър?

— Разпитваха за името ви като преподавател, задаваха и въпроси за личния ви живот.

— Нищо не мога да ви обясня. Наистина не разбирам какво става. Нямам никакви проблеми. Поне доколкото зная — добави неуверено тя.

Той я гледаше с явно недоверие.

— Не ви ли казаха защо разпитват за мен?

— Не. Всъщност те ме помолиха да запазя разговора ни в пълна тайна. Но аз смятам, че трябва да съм лоялен към колегите си, и реших, че ще бъде честно да ви кажа. Ако има нещо, което смятате, че трябва да знам, предпочитам да го чуя от вас. Всеки скандал, в който е въвлечено името на един от нашите преподаватели, ще се отрази зле на престижа на университета ни.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)