Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Правя хубави омлети. Ейнджъл ма научи.
Ланц я наблюдаваше как започва да сваля огромните издути ролки от косата си. След това влезе във ваната.
Неуса взе голям електрически сешоар, включи го и започна да си суши косата.
Ланц се излегна в топлата вана и се замисли. Може би трябваше да си взема оръжието и сам да очистя Ейнджъл. Ако оставя израелците да свършат работата, може да възникне шибаният въпрос на кого се пада наградата. А ако свърша всичко сам, няма да има никакви въпроси. Просто ще им съобщя откъде да си приберат тялото.
Неуса каза нещо, но Хари Ланц почти не я чуваше от бученето на сешоара.
— Какво каза? — провикна се той.
Неуса се приближи до ръба на ваната.
— Имам един подарък за теб, от Ейнджъл.
Тя изпусна електрическия сешоар във водата и безстрастно се загледа в предсмъртните гърчове на тялото на Ланц.
7
Президентът Пол Елисън остави последния доклад на службите за сигурност за Мери Ашли и каза:
— Няма никакви недостатъци, Стан.
— Знам. Мисля, че е идеалният кандидат. Естествено Държавният департамент няма никак да се зарадва.
— Ще им изпратим носни кърпички да си бършат сълзите. Да се надяваме, че Сенатът ще ни подкрепи.
Кабинетът на Мери Ашли в Кедзи Хол представляваше малка, приятна стаичка с много етажерки, претъпкани със справочници за страните от Централна Европа. Мебелировката беше оскъдна, състоеше се от олющено бюро и въртящ се стол, малка масичка до прозореца, отрупана с изпитни работи, кожен стол и настолна лампа. На стената зад бюрото имаше окачена карта на Балканския полуостров. До нея висеше стара снимка на дядото на Мери. Беше правена в началото на века и човекът на снимката бе застинал в скована, неестествена поза, облечен в характерните за епохата одежди. Тази снимка Мери ценеше като истинско съкровище. Именно на дядо си тя дължеше дълбокия интерес към Румъния. Беше й разказвал романтични истории за царица Мария, за баронесите и принцесите, беше й говорил за Албърт, съпруга на английската кралица, и Александър II, царя на Русия, и за десетки други видни личности.
Някъде в дълбините на нашия род има царска кръв. Ако не беше дошла революцията, сега можеше да си принцеса.
Някога си мечтаеше за това.
Мери беше преполовила преглеждането на изпитните работи на дипломантите, когато вратата се отвори и в кабинета й влезе деканът Хънтър.
— Добро утро, госпожо Ашли. Ще ми отделите ли една минута?
Деканът я посещаваше за пръв път в кабинета й. Мери почувства как внезапно главата й се завъртя. Можеше да има само една причина, която да го накара да дойде при нея лично. Щеше да й каже, че университетът й предлага постоянно преподавателско място.
— Разбира се — отговори тя. — Заповядайте, седнете.
Той седна на кожения стол.
— Как върви работата ви?
— Мисля, че много добре.
Гореше от нетърпение да съобщи новината на Едуард. Щеше да се гордее с нея. Рядко се случваше човек на нейната възраст да получи постоянно място на университетски преподавател.
Деканът Хънтър явно се чувстваше неловко.
— Госпожо Ашли, имате ли някакви проблеми?
— Проблеми, аз? — въпросът му я завари напълно неподготвена. — Не. Защо?
— При мен дойдоха някакви хора от Вашингтон и ме разпитваха за вас.
Мери Ашли чу ехото от думите на Флорънс Шифър: Някакъв федерален агент от Вашингтон… Задаваше най-различни въпроси за Мери. Изкара я нещо като международен шпионин… Дали е добра американка, дали е добра съпруга и майка…
Следователно не ставаше въпрос за мястото й. Изведнъж й стана трудно да говори.
— А какво… какво искаха да знаят, декан Хънтър?
— Разпитваха за името ви като преподавател, задаваха и въпроси за личния ви живот.
— Нищо не мога да ви обясня. Наистина не разбирам какво става. Нямам никакви проблеми. Поне доколкото зная — добави неуверено тя.
Той я гледаше с явно недоверие.
— Не ви ли казаха защо разпитват за мен?
— Не. Всъщност те ме помолиха да запазя разговора ни в пълна тайна. Но аз смятам, че трябва да съм лоялен към колегите си, и реших, че ще бъде честно да ви кажа. Ако има нещо, което смятате, че трябва да знам, предпочитам да го чуя от вас. Всеки скандал, в който е въвлечено името на един от нашите преподаватели, ще се отрази зле на престижа на университета ни.