Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
В Овалния кабинет на Белия дом беше вечер. Пол Елисън бе имал дълъг ден. Струваше му се, че целият свят е съставен от комитети, съвети, спешни телеграми, заседания и сесии — до този момент не бе успял да остане нито за миг сам със себе си. Е, или поне почти сам. Срещу него седеше Стантън Роджърс и президентът осъзна, че се отпуска за първи път през този ден.
— Струва ми се, че те отнемам от семейството ти, Стан.
— Няма нищо, Пол.
— Исках да поговорим за проучването на Мери Ашли. Как върви то?
— Почти е приключило. Ще получим окончателните резултати утре или най-късно вдругиден. Засега всичко изглежда чудесно. Идеята започва да ми харесва. Струва ми се, че наистина може да излезе нещо.
— Ще направим така, че да излезе. Искаш ли още едно питие?
— Не, благодаря. Освен ако още имаш нужда от мен. Ще водя Барбара на една премиера в центъра „Кенеди“.
— Тръгвай — каза Пол Елисън. — Ние с Алис ще се срещнем с някакви нейни роднини.
— Поздрави Алис от мен — каза Стантън и се изправи.
— И ти предай поздравите ми на Барбара.
Той изчака Стантън Роджърс да излезе. После мислите му се върнаха към Мери Ашли.
Когато Хари Ланц потърси същата вечер Неуса в жилището й, за да я изведе на вечеря, никой не отговори на почукването му. За момент той изпита истински ужас. Нима му беше вързала тенекия?
Натисна дръжката на вратата и откри, че не е заключена. Възможно ли бе Ейнджъл да е дошъл, за да се срещне с него? Може би е решил да обсъдят договора лично? Хари си придаде жизнерадостно, делово изражение и влезе.
Стаята беше празна.
— Привет! — отговори му само звукът на собствения му глас. Влезе в спалнята. Неуса се беше проснала пияна на леглото.
— Ах, ти, тъпа… — Той се спря. Сети се, че не бива да забравя, че тази глупава пияна уличница беше неговата златна мина. Хвана я за раменете и се опита да я изправи.
— Кʼво става? — тя отвори очи.
— Тревожа се за теб — каза Ланц. Гласът му потрепваше от искрено вълнение. — Не искам да те виждам нещастна и мисля, че пиеш, защото някой те прави нещастна. Аз съм твой приятел. Можеш да ми разкажеш всичко. Ейнджъл те разстройва, нали?
— Ейнджъл — промънка тя.
— Сигурен съм, че той е чудесен човек — започна да я утешава Хари Ланц. — Вероятно просто сте имали някакво малко спречкване, нали?
Опитваше се да я обърне така, че да легне по дължината на леглото. Имам чувството, че тегля кит, помисли си Ланц и седна до нея.
— Разкажи ми за Ейнджъл. Какво ти е направил?
Неуса впери в него невиждащите си очи и се опита да го фокусира.
— Хайде да се чукаме.
О, Господи! Щеше да бъде дълга нощ.
— Разбира се! Страхотна идея! — И Ланц започна да се съблича с отвращение.
Когато на сутринта Хари Ланц се събуди сам в леглото, в съзнанието му нахлуха спомени, от които му прилоша.
Неуса го бе събудила посред нощ с думите:
— Знаеш ли кʼво искам да ми направиш? — И тя му каза.
Изслуша я, без да може да повярва на ушите си, но направи всичко, което тя поиска. Не можеше да си позволи да й противоречи. Тя беше едно болно диво животно и Ланц се почуди дали Ейнджъл някога е правил такива неща с нея. Само като си помисли за онова, което му мина през главата, Хари Ланц изпита неудържимо желание да повърне.
Той чу Неуса да пее фалшиво в банята. Не беше сигурен, че може да се справи с нея. Стига!, помисли си той. Ако и тази сутрин не ми каже къде е Ейнджъл, ще отида при шивача и при обущаря му.
Той отхвърли завивките и отиде при Неуса. Тя стоеше пред огледалото в банята. Косата й беше навита на дебели ролки и изглеждаше още по-непривлекателна от преди, ако това въобще беше възможно.
— Сега ние с теб ще си поговорим — решително каза Ланц.
— Колко му е — Неуса кимна към напълнената вана. — Ваната е готова. Катʼ свършиш, ше приготвя закуската.
Ланц гореше от нетърпение, но знаеше, че не бива да бъде твърде настойчив.
— Обичаш ли омлет?
— Да, звучи страхотно. — Нямаше никакъв апетит.