Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 134
Перейти на страницу:

В Овалния кабинет на Белия дом беше вечер. Пол Елисън бе имал дълъг ден. Струваше му се, че целият свят е съставен от комитети, съвети, спешни телеграми, заседания и сесии — до този момент не бе успял да остане нито за миг сам със себе си. Е, или поне почти сам. Срещу него седеше Стантън Роджърс и президентът осъзна, че се отпуска за първи път през този ден.

— Струва ми се, че те отнемам от семейството ти, Стан.

— Няма нищо, Пол.

— Исках да поговорим за проучването на Мери Ашли. Как върви то?

— Почти е приключило. Ще получим окончателните резултати утре или най-късно вдругиден. Засега всичко изглежда чудесно. Идеята започва да ми харесва. Струва ми се, че наистина може да излезе нещо.

— Ще направим така, че да излезе. Искаш ли още едно питие?

— Не, благодаря. Освен ако още имаш нужда от мен. Ще водя Барбара на една премиера в центъра „Кенеди“.

— Тръгвай — каза Пол Елисън. — Ние с Алис ще се срещнем с някакви нейни роднини.

— Поздрави Алис от мен — каза Стантън и се изправи.

— И ти предай поздравите ми на Барбара.

Той изчака Стантън Роджърс да излезе. После мислите му се върнаха към Мери Ашли.

Когато Хари Ланц потърси същата вечер Неуса в жилището й, за да я изведе на вечеря, никой не отговори на почукването му. За момент той изпита истински ужас. Нима му беше вързала тенекия?

Натисна дръжката на вратата и откри, че не е заключена. Възможно ли бе Ейнджъл да е дошъл, за да се срещне с него? Може би е решил да обсъдят договора лично? Хари си придаде жизнерадостно, делово изражение и влезе.

Стаята беше празна.

— Привет! — отговори му само звукът на собствения му глас. Влезе в спалнята. Неуса се беше проснала пияна на леглото.

— Ах, ти, тъпа… — Той се спря. Сети се, че не бива да забравя, че тази глупава пияна уличница беше неговата златна мина. Хвана я за раменете и се опита да я изправи.

— Кʼво става? — тя отвори очи.

— Тревожа се за теб — каза Ланц. Гласът му потрепваше от искрено вълнение. — Не искам да те виждам нещастна и мисля, че пиеш, защото някой те прави нещастна. Аз съм твой приятел. Можеш да ми разкажеш всичко. Ейнджъл те разстройва, нали?

— Ейнджъл — промънка тя.

— Сигурен съм, че той е чудесен човек — започна да я утешава Хари Ланц. — Вероятно просто сте имали някакво малко спречкване, нали?

Опитваше се да я обърне така, че да легне по дължината на леглото. Имам чувството, че тегля кит, помисли си Ланц и седна до нея.

— Разкажи ми за Ейнджъл. Какво ти е направил?

Неуса впери в него невиждащите си очи и се опита да го фокусира.

— Хайде да се чукаме.

О, Господи! Щеше да бъде дълга нощ.

— Разбира се! Страхотна идея! — И Ланц започна да се съблича с отвращение.

Когато на сутринта Хари Ланц се събуди сам в леглото, в съзнанието му нахлуха спомени, от които му прилоша.

Неуса го бе събудила посред нощ с думите:

— Знаеш ли кʼво искам да ми направиш? — И тя му каза.

Изслуша я, без да може да повярва на ушите си, но направи всичко, което тя поиска. Не можеше да си позволи да й противоречи. Тя беше едно болно диво животно и Ланц се почуди дали Ейнджъл някога е правил такива неща с нея. Само като си помисли за онова, което му мина през главата, Хари Ланц изпита неудържимо желание да повърне.

Той чу Неуса да пее фалшиво в банята. Не беше сигурен, че може да се справи с нея. Стига!, помисли си той. Ако и тази сутрин не ми каже къде е Ейнджъл, ще отида при шивача и при обущаря му.

Той отхвърли завивките и отиде при Неуса. Тя стоеше пред огледалото в банята. Косата й беше навита на дебели ролки и изглеждаше още по-непривлекателна от преди, ако това въобще беше възможно.

— Сега ние с теб ще си поговорим — решително каза Ланц.

— Колко му е — Неуса кимна към напълнената вана. — Ваната е готова. Катʼ свършиш, ше приготвя закуската.

Ланц гореше от нетърпение, но знаеше, че не бива да бъде твърде настойчив.

— Обичаш ли омлет?

— Да, звучи страхотно. — Нямаше никакъв апетит.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)