Вятърните мелници на боговете [bg]

— Предполага се, че сега трябва да си пишеш домашните.

— Не мога.

— И защо не можеш?

— Защото не ги разбирам.

— Няма да ги разбереш по-добре, като гледаш „Звездното пътуване“. Дай да ти видя урока.

Тим й показа учебника си по математика за пети клас.

— Тези задачи са много тъпи — каза той.

— Няма тъпи задачи. Има само тъпи ученици. Хайде сега да ги видим.

Мери прочете условието на задачата на глас.

— „Във влака, който потегля от Минеаполис, имало сто четиридесет и девет пътници. В Атланта се качили още хора. С тях пътниците във влака станали двеста двадесет и трима. Колко души са се качили в Атланта?“ — Тя погледна към сина си. — Но това е лесно, Тим. Трябва да извадиш от двеста двадесет и три сто четиридесет и девет.

— Не, не е така — каза мрачно Тим. — Трябва да се напише уравнение. Сто четиридесет и девет плюс X е равно на двеста двадесет и три. X е равно на двеста двадесет и три минус сто четиридесет и девет. X е равно на седемдесет и четири.

— Това е тъпо — каза Мери.

Мери чу някакъв шум, когато минаваше покрай стаята на Бет, и влезе. Бет седеше на пода с кръстосани крака, гледаше телевизия, слушаше рок и си пишеше домашните.

— Как можеш да се концентрираш при целия този шум? — извика й Мери.

Тя отиде до телевизора и го изключи, след това изключи и касетофона.

— Защо го направи? — погледна я с изненада Бет. — Това беше Джордж Майкъл.

Цялата стая на Бет бе облепена с плакати на музиканти. Там бяха Кис, Ван Хален, Мотли Крю и Алдо Нова, и Дейвид Лий Рот. Леглото й бе затрупано от списания: „Седемнадесетгодишните“, „Идолът на тийнейджърите“ и половин дузина други. Дрехите на Бет бяха разхвърляни по земята.

Мери огледа безпорядъка в стаята с отчаяние.

— Бет, как можеш да живееш така?

— Как? — неразбиращо погледна Бет майка си.

— Никак — стисна зъби Мери. — Написала си писмо на Рик Спрингфийлд? — каза тя, след като видя пощенски плик на бюрото на дъщеря си.

— Влюбена съм в него.

— Мислех, че си влюбена в Джордж Майкъл.

— Изгарям за Джордж Майкъл, но съм влюбена в Рик Спрингфийлд. Мамо, никога ли не си изгаряла за някого, когато си била млада?

— По мое време ние бяхме твърде заети — много усилия ни струваше придвижването на фургоните през страната.

— Знаеш ли, че Рик Спрингфийлд е имал нещастно детство? — попита Бет с въздишка.

— Честно казано, Бет, не бях осведомена за това.

— Било ужасно. Баща му бил военен и те непрекъснато се местели. Той също е вегетарианец. Като мен. Достоен е за възхищение.