Вятърните мелници на боговете [bg]

Получи се.

Неуса Мунес живееше в неугледен двустаен апартамент в Белграно, предградие на Буенос Айрес. Апартаментът беше разхвърлян и занемарен като обитателката му. Още от вратата Неуса се запъти към малкото барче в ъгъла. Вече почти не се държеше на краката си.

— Едно малко?

— За мен не — отвърна Ланц. — Ти си сипи.

Той я наблюдаваше, докато си наля питието и го изпи на един дъх. Тя е най-грозната, най-отблъскващата кучка, която някога съм виждал, помисли си той, но милионът долари ще бъде прекрасен.

Той огледа апартамента. На една малка масичка бяха струпани книги. Разгледа ги една по една, надявайки се да му разкрият нещо за същността на Ейнджъл. Заглавията го учудиха: „Габриела“ от Жоржи Амаду, „Огънят в планината“ от Омар Кабезас, „Сто години самота“ от Гарсия Маркес, „Котките през нощта“ от Антонио Сиснерос. Значи Ейнджъл бе интелектуалец. Книгите не подхождаха нито на апартамента, нито на жената.

Ланц се приближи до нея и я прегърна през необятната й безформена талия.

— Знаеш ли, че си дяволски сладка? — Ръцете му се плъзнаха нагоре и той я хвана за гърдите. Те бяха големи колкото дини. Ланц ненавиждаше жени с голям бюст. — Наистина имаш страхотно тяло.

— А? — очите й бяха напълно безжизнени.

Ръцете на Ланц се спуснаха надолу и той опипа дебелите й бедра под тънката памучна рокля, с която беше облечена.

— Как ти харесва това? — прошепна той.

— Кʼво?

Така нямаше да стигне доникъде. Трябваше да измисли нещо, с което да накара тази амазонка да си легнат в кревата. Ако й предложеше направо, тя можеше да се отдръпне и да каже на Ейнджъл, а това щеше да сложи край на всичко. Можеше да се опита да я омае с мили приказки, но тя бе твърде пияна, за да схване какво й говори.

И докато Ланц отчаяно се мъчеше да измисли някаква велика комбинация, Неуса промърмори:

— Искаш ли да се чукаме?

— Страхотна идея, котенце! — усмихна се той с облекчение.

— Хайде в спалнята.

Тя тръгна, залитайки, към малката спалня и Ланц я последва. В нея имаше дрешник с полуотворена врата, широко неоправено легло, два стола и бюро, над което бе окачено спукано огледало. Вниманието на Хари Ланц бе привлечено от дрешника. Той съзря, че вътре са закачени няколко мъжки костюма.