Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Веднъж, разговаряйки с един свой познат от Института по теоретическа и приложна механика, той ми се оплака:
— Заплатите ги бавят, искат да закриват лабораторията. Къде да отиде човек, какво да прави? Сега на никого не сме нужни.
— А какво правеше твоята лаборатория по-рано? — попитах го аз.
— Термоиндикаторна лента. Но сега и тя никому не е нужна.
— За какво служи тази лента?
— За разни неща. — отговори той. И извади от джоба си парче черна лента. — «Дръж» — казва ми.
Аз взех парчето лента, а то веднага позеленя в пръстите ми. Аз даже го хвърлих.
— Що за гадост е това? Позеленява… Трябва да си измия ръцете — казах му аз. А той ми отговори:
— Не се притеснявай, тя просто промени цвета си под влияние на температурата на ръцете ти. Тя реагира на промяната на температурата. Ако температурата ти беше по-висока от нормалната, тя щеше да почервенее. При нормална телесна температура лентата има такъв зелен цвят.
Идеята узря бързо. Ние започнахме да пускаме плоски термометри — «Стрес-индикатори». Върху красиво нарисувано картонче, с квадратчета в различни цветове, срещу които стояха градусите, съответстващи на цвета, се залепяше парче термоиндикаторна лента и се получаваше готово изделие.
Ние реализирахме своето изделие посредством системата на държавните търговски кантори по много региони на Съюза.
Колективът на кооперацията ни се разрастна. Заплатата на всички бе прилична. Започна да се натрупва и самият начален капитал на кооперацията. И институтската лаборатория не беше на загуба, защото и на института почнахме да му снасяме пари.
Ние се снабдихме с две коли за кооперацията, с апаратура. Ето как дори случайността помогна да направим един голям удар.
Един ден отивам в кантората на кооперацията и гледам: на единия телефон моята секретарка слуша и нещо записва, на другия — чистачката. Вкантората имахме само два телефона. Като сложат слушалката, телефоните веднага звънят. После секретарката ми казва:
— Вече трети час обажданията не престават! Едно след друго — без прекъсване. Всички искат нашите термометри и «стрес-индикатори». А един дори се караше и казваше, че сме били «кожодери доперестроечни». Ако искаме да вдигнем цената, той е готов и на по-висока цена да купи. Всички искат по-големи партиди. Готови са да дадат и предплата.
В началото на перестройката в нашата страна, както помните, разцъфтя кичовата продукция. Простолюдието умираше за пластмасови обици, за плакати и календари с разсъблечени момичета. Разграбваха ги като малоумни.
Нашата продукция, на този фон разбира се, изглеждаше като супер-хит. Но ние я продавахме вече половин година — и изведнъж такова рязко усилване търсенето, направо паника. Нещо беше станало, но какво?
Оказа се, че снощи, по Централната телевизия, международният коментатор Цветов, разказвайки за Япония, бил казал: «Японците са изобретателен народ…» — и за пример показал японски «стрес-индикатор». Той приличал на нашия. Так за пръв път аз разбрах на практика колко огромно е значението на рекламата и какво значи късмет.
Цехът на кооперацията ни заработи на три смени. Опаковката, изрязването, довършителните работи поеха надомни работници. Доходът непрекъснато растеше. Снабдихме се с параход за разходки. Аз реших да пусна и сеялки за фермерското стопанство. Наехме голям пътнически параход за организиране на бизнес-обиколки и търговски ескпедиции в районите на Крайния Север.
14. Разрушителната сила
Оглавявайки своята кооперация, аз можах да се убедя на практика каква огромна разрушителна сила, унищожаваща всякакво материално благосъстояние може да стане нарушаването на човешките взаимоотношения, нетърпимостта един към друг.
По късно научих, че именно по тази причина са се разпаднали много колективи. Това се случи и в моята кооперация. Тя рухна, като унищожи и няколко семейства.
И досега не мога да разбера как може да се противостои на тази сила, възникваща спонтанно и неподдаваща се на здравия разум.
Всичко започна с това, че един ден реших да се сдобием с извънградски чифлик. Поверих тази задача на изпълняващия длъжността домакин и снабдител на кооперацията Алексей Мишунин. Като оформи всички документи по покупко-продажбата, aз отидох да видя имота. Беше голяма къща, два декара земя, баня, гараж, парник. Действително, излишни бяха кравата и овцете, но Мишунин каза, че собствениците трябвало веднага да заминат и затова продали всичко наведнъж. Сено за кравата има; вече се бил договорил и с жена от селото, която ще идва да я дои.