Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Май че млякото вече ще й пръсне вимето. Трябва да се направи нещо. Веднага обвинихме Мишунин: «Защо, значи, взе и крава?» А в същото време ни дожаля да я продадем: само за един ден се привързахме към нея като към родна сестра.
Кравата ни гледаше с тъжните си очи и мълчеше. По едно време изви глава към мене и измуча: «Му-у-у». Така умолително измуча, че аз казах на Мишунин:
— Почвай да я доиш, щом си я купил!
Мишунин бързо донесе кофата, върза си престилката, оставена от доячката, и се промуши под преградата при кравата. Помоли ни да не си отиваме: «Че то знае ли се:» Тя го допусна, позволи му да я издои. Ние донесохме на кравата вода, сено й сложихме, хляб й давахме. А Мишунин доеше… В началото не съвсем успешно, струйките бяха слаби, понякога биеха извън ведрото, но след това свикна. Минаха петнайсет минути, а струйките все не свършваха. Мишун, кой знае защо, шепнешком каза:
— Потта. Потта ми пречи.
Събрахме носните си кърпи и Серьожа Хадаков влезе под преградата да изтрива потта от челото на Мишунин. Клечи до него, гледа как върви доенето и трие от време на време потта от челото на Алексей… И изведнъж чуваме възмутения шепот на Сергей:
— Ти какво правиш! Защо разваляш кравата? От дясната ти ръка тече добра струя, а от лявата — три пъти по-слаба…
— Пръстите ми — шепне Мишун, — пръстите на лявата ми ръка изтръпнаха… Ти по-добре да беше помогнал.
Серьожа Хадаков се приближи до кравата от другата страна и те почнаха да я доят заедно. След около час и нещо напълниха цялото ведро.
След вечеря пихме от току-що издоеното мляко и то ни се стори най-хубавото, което сме пили през целия си живот.
Рано сутринта ни събуди жената от селото — доячката — и ни съобщи, че се опитала да се приближи до кравата, за да я издои, но тя, кой знае защо, не я пуснала…
Ние пак отидохме в обора. Направихме всичко както вчера — и кравата се остави да я издоим.
— Гледай ти! — рече жената. — Щом като кравата ви е харесала, дойте си я вече сами… И това се случва. Кравите не допускат всеки.
А нашата крава се оказа много придирчива. Не стига, че не допускаше никоя от наеманите от нас доячки, ами и през всичкото време на доене искаше някой от нас да стои при муцуната й и да я храни, да й говори, а отдолу да я доят двама… Следователно, за всяко доене отивахме по трима души. Мислехме да караме така, докато я продадем. Но в селото бързо се разнесе мълвата, че кравата ни е капризна. Купувачите идваха, пробваха да я издоят и не успяваха. И се отказваха да я вземат, даже и на безценица. Отгоре на всичко бях поставил и условие да не се убива за месо…
Един ден извикахме ветеринарния и той каза:
— Случват се такива работи. Животното, като се привърже към някого, дълго може да не допусне друг до себе си. С кой акъл я накарахте да свикне с това?
Той не ни посъветва нищо определено, но ни съобщи, че кравата ни е бременна. Трябва значи, когато му дойде времето, да станем и акушерки… Той ни каза приблизителното кога се очаква да роди. Ще познаем по това, че млякото й ще спре.
И понеже мъжете трябваше да дежурим по трима, ние прекарвахме много време на «хасиендата». Налагаше се и да нощуваме там.
Нашите съпруги нямаха и понятие какви са грижите ни с кравата, тъй като се бяха заклели, че и кракът им няма да стъпи на «хасиендата». Ето защо те че считаха разказите за кравата за бабини дивотини. Жените ни и жените от кооперацията най-после съвсем изкуфяха. Попочнаха да пускат непристойни шеги. Тази, която не харесваше миризмата на мъжа си, един път изтърси:
— То само на такива извратени типове може да се падне такава извратена крава…
Мъжът й пак не й остана длъжен:
— По-добре цял живот да доя кротка крава, отколкото да слушам гадните ти приказки!
Веднага след това той се пренесе да живее на «хасиендата», а после се разведе. Ожени се за една млада селянка с дете и стана добър фермер.
Кравата престана да дава мляко. Ние, според съветите на ветеринарния, приготвмихме всичко за раждането. Но кравата си роди сама и без проблеми. Роди биче. Много красиво! Когато извикахме ветеринарния, той го погледна и каза:
— Виж ти! Нищо не трябва пипате.Тя се е справила самичка. Сега само поддържайте чистота. И я хранете добре.
По-късно успяхме да дадем кравата и бичето в добри ръце. Често ходехме да гледаме какъв левент стана нашето биче. С кравата всичко беше наред. И досега си спомняме за нея. Интересно: дали и тя си спомня за нас?