Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Какво е това?
— Пирожки.
— Значи от съжаление на мен, ненормалния, пирожки ми даваш?
— Това е от жена ми, Владимир Николаевич, не е мигнала. Цяла нощ се приготвя. Никога до сега не е пекла, млада е още, а сега се хвана. Настояваше да ви ги дам. Зави ги в кърпа, още са топли. Каза ми: «Скоро няма да се върнете, ако въобще се върнете…» Мойте извинения…
— Добре, благодаря ти.
След няколко дни той напусна фирмата.
12. Кой определя курса?
Във фотьойла на самолета аз затворих очи. Курсът на самолета беше ясен: той се отправяше към Москва. А курса на моя по-нататшън живот ми предстоеше да определя сам. Мислех повече за предприемачите. Днес мнозина все още продължават да мислят предприемачите за хора, непременно търгуващи, натрупали първоначален капитал по някакъв нечестен начин и увеличаващи го за сметка на околните. Естествено, както в различните слоеве на нашето общество, така и сред предприемачите има най-различни хора. Обаче, намирайки се във водовъртежа на събитията на предприемаческия живот от асмото начало на перестройката, аз смея да твърдя, че почти всички предприемачи от първата вълн натрупаха първоначалния си капитал чрез търсене на нестандартни решения при предлагане на нови или дефицитни стоки и услуги, чрез по-рационална организация на производствените процеси. Способността на повечето съветски и руски предприемачи е да правят пари «от нулата» — без кредити. Та нали по това време още нямаше приватизирани заводи? Така че първите предприемачи бяха принудени да мислят с главата си и да разчитат на късмета си. И наистина, правехме пари от нищо. Като доказателство ще приведа примери от собствения си опит.
13. Пари от нищо
Още преди перестройката аз ръководех неголяма бригада фотографи. В нея влизаха лаборантите и няколко пътуващи фотографи. Всички получаваха заплати и премии, които им позволяваха да имат среден за това време стандарт на живот. Всички получаваха процент от печалбата. Естествено, искаше ни се повеч. но за това трябваше рязко да се повиши печалбата. Да се увеличи броят на клиентите. Един ден успях да намеря решение. От него и сега може да се възползва всеки, който желае. Веднъж на околовръстното шосе ми се спука гума на «Запорожеца». Докато гумата се помпеше, аз гледах преминаващите една след друга коли и мислих: «Каква страхотна ще бъде печалбата, ако собствениците на тия коли пожелаят да се фотографират!» След няколко минути в главата ми се роди план, който впоследствие бе реализиран и увеличи печаблата на колектива четири пъти. Ето номера: на шосето застава фотограф с фотоапарат. Той има двама помощници със зелени ленти на ръкавите и с емблема «СБ» (служба по бита)на тях. Връцете си държат палка на КАТ. Шофьорите спират, мислейки че това е някакъв патрул. Разбирайки, че им предлагат само някаква битова услуга и че никой не готви да ги глобява, наказва, проверява и пр., те с удоволствие заставаха пред автомобилите си за снимка. После соъбщаваха адреса, където да им изпратим снимките наложен платеж. Трябваше обаче да се виждат и номерата на колите, за да не става грешка с адресите.
С такива «битови услуги» бяха окупирани в течение на половин година всички големи шосета и магистрали, водещи към Новосибирск. След това колите, получили такава услуга започнаха често да се повтарят. Но за тази половин година бригадата успя спечели крупна сума пари.
След това измислих акция за фотографиране на частните домове, с надпис на снимката като на картичките: «Моят роден дом», «Бащино огнище» и пр.
Бригадата засне огромно количество къщи. Поръчките бяха изключително много. Затова фотографът не приемаше поръчки, а пристигайки в дадено населено място, просто вървеше по улиците и снимаше всички къщи. След това пощаджиите разнасяха снимките и събираха парите. Хората изпращаха снимките на децата си. Мнозина казваха, че те предизвикват у децата им желание да им гостуват.
В обединението «Новосибоблфото» възникнаха проблеми с изплащане заплатата на бригадата, тъй като тя, по мнение на тогавашната администрация, била превишила всички разумни граници. Но нищо не можеха да направят, тъй като процентът от печалбата беше еднакъв за всички.
Още в първите дни на перестройката нашата бригада се отдели от обединението. Образувахме самостоятелна кооперация. Мен ме избраха за председател. Сега можехме да работим по-свободно, да съберем първоначален капитал и да се заемем с по-мащабни дела. Аз пак почнах да мисля какво още можем да предприемем, за да увеличим доходите си.