Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

— Има ли… мислиш ли, че тя се намира под контрол на хичиянците?

— Засега няма начин да сме сигурни. С някакви резерви, бих казал не. Изглежда, че е някаква автоматична реакция. Обаче — каза той, като дърпаше от лулата, — има нещо окуражаващо. Мога ли да ти покажа някои кадри от завода?

— Разбира се — отговорих аз, но в действителност той не изчака да получи съгласие; Алберт представлява вежлива програма, но тя е и много интелигентна. Той изчезна и аз наблюдавах как момчето, Уон, показва на Петер Хертер как да отвори нещо, което приличаше на люк в стената на коридора. Оттам той извади някакви меки пакети, увити в нещо ярко червено.

— Изглежда, че нашето предложение за природата на артефакта се потвърждава, Робин. Пакетите съдържат годна за ядене храна и според Уон, техният брой непрекъснато се попълва. През по-голямата част от живота си той е ял такава храна и, както може да се види, изглежда в отлично здраве, всъщност… страхувам се, че в момента се е простудил.

Погледнах часовника зад него… заради мен той винаги се грижеше да е точен.

— Засега това е всичко. Съобщи ми ако има нещо, което да засяга твоите заключения.

— Разбира се, Робин — отговори той и изчезна. Надигнах се. Като заговорихме за храна, се сетих, че обедът сигурно е готов. Бях не само гладен; смятах да направя една следобедна почивка. Облякох робата… и тогава си спомних за съобщението за съдебното дело. Съдебните процеси не представляват нещо особено в моя живот на богат мъж, но ако Мортън желаеше да говори с мен, вероятно трябваше да го изслушам.

Той се появи веднага. Седнал зад бюрото си, наведен напред, Мортън имаше загрижен вид.

— Съдят ни, Робин — съобщи той. — Съдят „Фууд Фектъри Експлотейшън Корп.“, „Гейтуей Корп.“, плюс Пол Хол, Дорема Хертер-Хол и Пейтър Хертер, както като prioria persona8, а така и като попечител на солидарния ответник Джанин Хертер. Плюс Фондацията и теб лично.

— Изглежда, че поне ще си имам добра компания. Има ли основание за тревога?

Последва пауза, а след нея Мортън отговори замислено:

— Малко, според мен. Делото е заведено от Хансън Бавър. Това е съпругът, или вдовецът, зависи от гледната точка. — Образът на Мортън малко трептеше. Беше дефект в програмата и Еси все се канеше да я поправи, но в крайна сметка не се отразяваше на неговите юридически способности, а на мен даже като че ли ми харесваше. — Хансън се е обявил за защитник на активите на Триш Бавър и като се позовава на факта, че тя първа е кацнала на Завода за храна, иска дял от всичко, което се получи от завода, като при напълно завършена мисия.

Не беше много забавно. Дори и да не можехме да помръднем това проклето нещо, с новите разработки тези дялове щяха да представляват доста големи суми.

— Как може да предявява такива претенции? Тя е подписала стандартен договор, нали? Значи единственото, което трябва да сторим, е да представим договора. Триш не се завърна; следователно няма право на никакви дялове.