Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Защо избраха вас за тази задача? — попита Озбек.
— Зададох същия въпрос на Райли — отвърна Салям. — Каза, че му е направила впечатление дисертацията ми.
— Каква беше темата й?
— Как ислямистите постепенно си създават статута на жертви, вследствие на което обсъждането на исляма, както и мотивите за ислямското превъзходство, бързо се превръщат в табу. Заглавието е „Тихата война“. Специално място съм отделил на начина, по който ислямистите осъзнават, че могат да постигнат целта си като се възползват от естествената неприязън на американците към расизма. Създадоха термин — ислямофобия, който мирише на фанатизъм и може да се лепне на всеки, който поставя под съмнение тяхната религиозна преданост и свещените им текстове.
— И какви бяха заключенията ви?
Салям го погледна.
— Не са оптимистични. Страната ни не прави нищо и непрекъснато отстъпва пред ислямистите. Предпочита да постъпва политически коректно, вместо да се стреми към победа. Но ако не започне битка с врага по всички фронтове, никога няма да победи.
— Доста сериозно обвинение — отбеляза Озбек.
— Прав сте. Но е точно така — отвърна Салям. — За повечето от последователите си ислямът е хубава религия. Ние не само не желаем да вършим насилия, ние не желаем и другите да го правят, не и в името на религията. Ако зависеше от нас, с готовност бихме се съгласили да се отстранят от Корана всички текстове, които екстремистите използват, за да оправдаят насилствените си действия. В по-голямата си част мюсюлманите в Америка и по света са умерени и миролюбиви. Ислямът носи утеха и сочи достоен път на повече от един милиард души на тази планета. Той е източник на безкрайна доброта. Ние искаме да живеем в хармония със съседите си, независимо от тяхната вяра.
Всеки иска от нас, умерените мюсюлмани, да реформираме исляма, но никой не си мърда пръста, за да ни помогне. Изглежда хората не разбират, че гласът на умерените, които се осмеляват да се противопоставят на фундаментализма, непрекъснато бива заглушаван от ислямистите, които умеят да се възползват от медиите по-добре, организирани са по-добре и са значително по-добре финансирани.
Озбек погледна бележките си.
— Значи това е целта на операцията „Стъклен каньон“, за която сте разказали на ФБР?
— Да — отвърна Салям. — Операцията „Стъклен каньон“ трябваше да сложи началото на борбата с фундаменталистите.
— Тя се ръководеше от вашата фирма „Макалистър & Асошийтс“, нали?
— Онази част от нея, за която отговарях аз. Мисля, че с останалото се занимаваше ФБР.
— Каква фирма е „Макалистър & Асошийтс“? — попита Озбек.
— Занимава се с връзки с обществеността и лобиране, специализирана е в работа с клиенти мюсюлмани. Тя беше моето прикритие, което ми даде възможност да се внедря сред ислямистите в Америка.
— Успяхте ли?
— Да — отвърна Салям. — Внедрих се или вербувах агенти в почти всички ислямистки радикални организации в страната.
— Не ви ли е минавало през ума, че всъщност не работите за ФБР? — попита Озбек. — Доколкото знам, дори не сте минали обучение в академията на ФБР в Куонтико.
— Райли ме обучи в един лагер в северната част на щата Ню Йорк, наречен „Ислямабърг“. Обясни ми, че това било заради собствената ми сигурност. ФБР искало да запази истинската ми самоличност в тайна дори от собствените си агенти.
— Но ето че вие сте предавали информация на Райли, а нищо не се е случвало — притисна го Озбек. — Това не ви ли се видя странно?
— Питате дали съм бил озадачен? Разбира се. Но какво знаех аз? За всички е ясно, че правителството действа мудно. Всъщност Райли все ме успокояваше с шегата, че ФБР е включило думата „бюро“ в наименованието си заради бюрократизма в организацията. Колкото и важни да бяха сведенията, които му предавах, той все ме уверяваше, че са придвижени по-нагоре и че по тях се работи.
Стив Расмусен се върна с храната и Озбек даде на арестанта да хапне малко, преди да се заемат със същината на въпроса.
Глава 18
Да поговорим за Фондацията за американско-ислямски връзки — каза Озбек.
Салям поклати глава с отвращение.
— Те са най-лошото нещо, което можеше да се случи на американските мюсюлмани. Знаете ли, директорът на ФАИВ, Абдул Уалид, се похвалил на една конференция, без да знае, че на нея присъства и репортер, че ислямът не е в Америка, за да бъде наравно с другите религии, а за да господства над тях. Бил убеден, че най-висшият документ в Съединените щати трябва да бъде Коранът, а не конституцията, и че ислямът трябва да бъде единствената религия на земята. Той заявил още, че нищо няма да го спре, докато това не се случи. Аз не вярвам в този ислям. Всъщност това не е ислямът, в който повечето от мюсюлманите вярват.