Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Лицето ми никога не се променя. Сър.
— Значи съдя по стойката ти. Така де, знаеш за какво говоря. Нещо кроиш. Казвай, Ендрю.
И Ендрю каза:
— Бих искал да ви кажа, че… — Той се запъна и се впусна в предварително подготвената реч. — Сър, вие никога не се опитахте да се намесите по какъвто и да е начин в моите разпореждания с парите, които печелех. Винаги сте ми позволявал да ги харча изцяло според желанията си. Това е много мило от ваша страна, Сър.
— Парите са си твои, Ендрю.
— Само поради вашето добронамерено решение, Сър. Не мисля, че би имало нещо незаконно, ако ги бяхте задържал за себе си, но вместо това вие създадохте корпорация за мен и ми позволихте да управлявам печалбите си чрез нея.
— Щеше да е неправилно да постъпя иначе, без значение какви са моите юридически права върху твоите средства.
— Аз натрупах доста голямо състояние, Сър.
— И аз на това се надявах. Ти работиш много упорито.
— След плащане на данъците, Сър, и като се приспаднат всички разходи за уреди и материали, за собствената ми поддръжка и обновяване, успях да сложа настрана почти деветстотин хиляди долара.
— Не съм учуден от това, Ендрю.
— Искам да ви ги дам, Сър.
Сър се намръщи — с най-голямото мръщене от репертоара си: веждите му изминаха изненадващо голямо разстояние надолу, а устните се надигнаха точно под носа, мустаците се раздвижиха заплашително. Изгледа ядно Ендрю с очи, макар и замъглени от възрастта, но пак способни да съберат достатъчно свирепост.
— Какво? Ендрю, що за врели-некипели ми говориш?
— Не са врели-некипели, Сър.
— Ако някога съм искал парите ти, щях ли да си правя труда да ти създавам фирма, а? Нито пък ги искам сега. Като гледам, май имам повече пари, отколкото идеи какво да ги правя.
— Сър, независимо от това, бих искал да прехвърля средствата си на ваше име…
— И един цент няма да взема, Ендрю. И един цент дори!
— … не като подарък — продължи Ендрю, — а като цената на нещо, което мога да откупя само от вас.
Сър се вгледа в него и очите му издаваха объркване.
— Че какво е това, което можеш да откупиш само от мен?
— Свободата си, Сър.
— Какво?
— Свободата си. Искам да откупя свободата си, Сър. До този момент аз съм само част от вашата собственост, но искам да стана независима личност. Винаги ще запазя своята вярност и задължения към вас, но…
— За Бога! — кресна Сър с ужасяващ глас. Вдървено се изправи на крака и захвърли книгата на пода. Устните му трепереха, а по лицето избиха морави петна. Ендрю никога не го беше виждал така възбуден.
— Свобода? Свобода ли, Ендрю? Какви ми ги дрънкаш?
И гневно напусна от стаята.
7
Ендрю повика Малката Мис. Не толкова заради себе си, а защото гневът на Сър беше толкова силен, че Ендрю се опасяваше да не влоши здравето на стареца. А Малката Мис единствена в света бе способна да го успокои, когато изпаднеше в такова раздразнение.
При пристигането й Сър беше на горния етаж, в спалнята. Ендрю съпроводи Малката Мис по стълбите и се спря колебливо пред стаята, щом тя понечи да влезе. Виждаше се как Сър кръстосва напред-назад, движеше се толкова решително и ожесточено, сякаш дълбаеше пътека в старинния ориенталски килим.
Малката Мис извърна поглед назад към Ендрю.
— Ти защо чакаш там? — попита го.
— Не мисля, че е полезно за Сър да го доближавам в момента, Малка Мис.
— Не ставай глупав.
— Нали именно аз го разстроих.
— Да, разбирам, но досега трябваше да му е минало. Влизай с мен, ще оправим тази работа помежду си за нула време.
Ендрю чуваше ритмичния гневен звук от твърдите стъпки на Сър.
— При цялото ми уважение към вас, Малка Мис, въобще не ми се струва да му е минало. Смятам, че той все още е твърде раздразнен и ако го ядосам по-силно… Не, Малка Мис, не съм в състояние да вляза в тази стая. Не и докато ми кажете, че е достатъчно спокоен, за да говорим безопасно за него.
Малката Мис изгледа Ендрю и кимна:
— Така да бъде, Ендрю. Разбирам.
Тя влезе. Ендрю дочу как се позабави тревожният ритъм в походката на Сър. После гласове — първо на Малката Мис, нежен и спокоен, след това на Сър, избухващ в потоци вулканична ярост, и отново Малката Мис, спокойно като преди, и Сър, но не толкова трескаво. Последва реплика на Малката Мис, спокойна, но не и нежна. По-точно, доста твърда.
През цялото време Ендрю нямаше представа какво си говорят. За него не беше трудно да нагласи аудио-рецепторите си, за да чува ясно разговора, но му се стори неуместно! Само ги насочи, но дотолкова, че да долавя гласовете достатъчно и да разбере нужна ли е помощта му, но без да различава отделните думи.