Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Като кимна формално на двамата адвокати, без да се обръща по-специално към никого, съдията каза:
— Добре.
Смъкна очилата на върха на патрицианския си нос и нареди на социалния работник да извика първия случай. След като го направи, чиновникът описа за протокола присъстващите в залата, включително в галерията, и съдия Джонсън започна:
— Господин Бранд, имате ли коментари по делото?
— Да, ваша чест.
— Говорете.
Бранд се изправи зад масата си. Гласът му прозвуча ясен и спокоен в малкото помещение.
— Ваша чест, тъй като това е случай на убийство, ищецът настоява на непълнолетния да се наложи постоянна мярка на неотклонение.
— Той е под юрисдикцията на съда за непълнолетни — каза остро съдията. — Областният прокурор е взел решение да не го третира като възрастен. Оттук заключавам, че това е направено с определена цел, или греша?
— Не, ваша чест, съвсем не — Бранд прие невъзмутимо смъмрянето, може би защото имаше готов отговор, и то добър. — Ние очакваме, че господин Бартлет ще се признае за виновен и ще получи максимума в младежкия изправителен дом. Разбира се, тъй като е под осемнайсет години, ще остане известно време затворен тук, в МВЦ, вместо в щатския затвор. Но ние разчитаме на бързо отсъждане по два параграфа за убийство първа степен. Затова, естествено, ищецът допуска, че случаят изисква задържане под стража.
Закована за стола си, Ву остана изненадана, когато Бранд благодари на съдията и си седна. Той беше казал, каквото имаше да казва, кратко и сладко.
Съдия Джонсън кимна и се обърна към нея.
— Госпожице Ву?
Ву се опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала. Тя знаеше, че Бранд обича да изкарва опонентите си от равновесие и един от начините да го прави бе да им обърква плановете. Но все пак се учуди, когато чу това толкова безцеремонно изявление. Под стража. Край на историята.
— Госпожице Ву — повтори Джонсън. — Бихте ли си направили труда да отговорите?
Тя скочи на крака.
— Съжалявам, ваша чест. Просто бях… — тя спря, опита се да избистри мозъка си и започна отново. — Ваша чест, преди да продължим, бих искала да помоля да свалят белезниците от китките на клиента ми.
— Молбата се отхвърля. Не вярвам това изслушване да продължи толкова дълго, че да си заслужава упражнението. Ищецът поиска задържане. — Джонсън отново бутна очилата на върха на носа си и се взря над тях. — Тук говорим за двойно убийство. Случаите на убийство налагат задържане под стража.
— Да, ваша чест, разбирам — каза Ву. — Но господин Бартлет по никакъв начин не представлява заплаха за обществото…
Гласът на Бранд изплющя:
— Дотогава, докато не му върнем пистолета.
Джонсън се нахвърли върху него:
— Достатъчно, господин Бранд.
— Съжалявам, ваша чест. Не можах да се сдържа.
Джонсън се намръщи:
— Внимавайте да не се повтаря.
— Да, ваша чест.
Но с това прекъсване Бранд без съмнение постигна целта си — да нанесе изненадващ удар на Ву. Тя изгуби нишката на мисълта си и замълча в очакване съдията да каже нещо.
— Продължавайте, госпожице Ву — подкани я Джонсън.
Тя хвърли бърз поглед на Бранд, който изкриви устни в подобие на усмивка. Ву погледна клиента си, после отново Бранд и най-сетне се опомни:
— Ваша чест, остава фактът, че Андрю е непълнолетен, не възрастен. Непълнолетен без криминално досие.
— Ако ми позволите, ваша чест — стана от мястото си Бранд. — Говорих с господин Боскачи точно по този въпрос преди час и той ме осведоми, че — както вече изтъкнах пред този съд — няма да повдигне обвинение срещу заподозрения като възрастен, воден единствено от очакването за бърза присъда.
— Ваша чест — каза Ву. — Моят клиент няма криминално минало…
— Сега вече има — прекъсна я Бранд.
Джонсън изгледа остро прокурора, очевидно отправяйки му предупреждение. Обърна се към Ву, като отново намести очилата си.
— Госпожице Ву, досега не чух нито един сериозен аргумент от вас защо трябва да отхвърля молбата на ищеца за задържане под стража.
— Ваша чест — Ву си пое дъх. — Клиентът ми е водил нормален живот през двата месеца, след като са станали убийствата. Знаел е, че е заподозрян през по-голяма та част от това време и не е създал никакви неприятности, нито се е опитал да избяга.
— Вярно е — каза Джонсън. — Но ще се съгласите, че едно е да знаеш, че си вероятен заподозрян, и съвсем друго — да бъдеш действителен, арестуван заподозрян, нали?
— Да, ваша чест, но днес родителите му присъстват тук, в залата и очакват да го отведат вкъщи. Не виждам защо да не го направят. Няма риск клиентът ми да избяга. Остават му два месеца до края на учебната година, а той е отличен ученик. Със сигурност няма да представлява по-голяма заплаха за обществото отколкото през изминалите два месеца, докато е ходел на училище и си е живял у дома.