Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Не му и трябва — каза Хал.
— И аз мисля така. Освен това…
Но Андрю най-после проговори, като я прекъсна:
— Какво искате да кажете с това „да го осъдят“? Нямате ли предвид „процес“?
Ву премести удивен поглед от клиента си към втория му баща, после към Линда.
— Това е едно от нещата, които трябва да обсъдим. Мислех, че вече сте…
Хал се намеси бързо:
— Чаках вас, за да…
— За да какво? — попита Андрю.
— Просто да поговорим за случая.
— Какво за него?
— Доказателствата, пледирането, такива неща.
— Какво имате предвид под пледиране? — Линда, чийто глас изведнъж стана остър, отстъпи една крачка, така че да наблюдава едновременно Хал и Ву. — Той ще пледира невинен. Невинен, нали така?
Ву си пое трескаво дъх.
— Ами както казах, има някои правни въпроси…
На вратата прозвучаха три резки почуквания и приставът я отвори.
— Време е — каза той. — Да вървим. Не мога да карам съдията да чака. — После, може би усещайки напрежението в стаята, попита. — Наред ли е всичко?
— Напълно — отвърна Ву. Обърна се към Линда и Андрю. — Ще имаме цялото време на света да говорим за всичко след изслушването. Нещата ще се наредят, ще видите.
Линда погледна Хал, сякаш търсеше опора.
— Надявам се.
Приставът стана нетърпелив.
— Съжалявам, но всички незабавно трябва да напуснете — рече той. — Разглеждането на делото е след десет минути. — После погледна Андрю. — Ти ще тръгнеш пръв. И по-живо.
— Не можем ли да вървим заедно? — попита Линда.
— Не, госпожо. Той е под арест. Такива са правилата.
Когато се отправиха надолу към административната сграда, Ву наруши тягостното мълчание, което се бе възцарило между тях, откакто тримата напуснаха стаята за посетители.
— Главното е — каза тя — че всички сме съгласни кое е най-доброто за Андрю.
— Скъпа — Хал спря и прегърна жена си през раменете. — Вчера вече обсъдихме всичко това.
— Знам, но си мислех, че е по-скоро хипотетично. Вътре обаче двамата звучахте така, сякаш Андрю ще се признае за виновен и ще отиде в затвора. Как е възможно?
Ву се насили да погледне Линда в очите и да демонстрира увереност, каквато не изпитваше.
— Истината е, че трябва да обсъдим и такъв вариант. Ако го осъдят като непълнолетен, не го заплашва опасността от доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване.
— Но той не е виновен — повтори Линда. Обърна се към Хал. — Нали всеки път, когато инспекторите пристигаха с нещо ново, си го казвахме. А после тази ужасна грешка с разпознаването… — Гласът й се прекърши. — Той не го е извършил, Хал. Не ми казвай, че го вярваш.
Ву определено знаеше какво вярва Хал и какво не, затова се намеси, за да спаси положението.
— Не смятам, че сега е моментът да обсъждаме дали е невинен или виновен, госпожо Норт. Важното е, че ако си признае, ще спести на съда значителните разходи във време и пари, които поглъща един процес. В замяна областният прокурор ще го обяви за непълнолетен и ще избегне ДЗБППО.
— ДЗБППО? — учуди се Линда. — Какво значи това?
— Доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване. Такава присъда би получил като възрастен.
Норт изпръхтя.
— Но изслушването днес е фиктивно. Днес той не е обвинен като възрастен, нали?
Линда се обърна към Ву.
— Така ли е?
— Да, госпожо. Затова сме тук, да минем през тази съдебна процедура. Да получим шанс Андрю да се прибере у дома за няколко дни.
— Вкъщи можем да обсъдим всичко по-подробно — каза Хал. — Ще имаме достатъчно време на разположение.
Линда, която все още не беше убедена, въздъхна тежко. Обърна се да огледа „вилата“, увита в дрехата си от бодлива тел, и раменете й увиснаха.
— Добре — каза тя уморено. — Хайде поне първо да го извадим оттук.
— Такъв е планът — Ву й се усмихна храбро. — Наистина.
Ву седеше на масата на защитата в очакване на съдията. При процедурите в съда за непълнолетни беше прието областният прокурор да представлява не народа, а ищеца, и лицето, обвинено в престъплението, не беше ответникът, а непълнолетният. Тази фина подробност бе въведена, за да се спази правната процедура, според която нещо се приема за факт, независимо дали е наистина такъв, за да се избегнат техническите затруднения. Така ролята на прокурора не беше да обвинява престъпниците, а по-скоро да отправи петиция, за да препоръча на щата съответното третиране на непълнолетния, за когото имаше шанс след пълна рехабилитация да се върне в обществото. Дори ако това третиране означаваше шест или осем години в Младежкия изправителен дом на Калифорния или МИДК, технически погледнато, не беше същото като затвора, макар че понякога бяха нужни големи усилия да се обясни на младежите тънката разлика.