Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Предполагам, че бях очаквала холивудска версия за вдовица: да ме заведат в стая на горния етаж с пуснати завеси, измачкана черна дреха, свита дантелена носна кърпичка, отпуснати рамене, зачервени очи, несресана коса. Вместо това аз видях загоряла матрона от Северния бряг с маникюр, която събираше погледите на тийнейджърите, когато се изправяше на ръба на клубния басейн или опитваше да улови топката по време на тенисмач. Лилавият лак на ноктите на ръцете й хармонираше с този на краката и. Косата й, с път в средата, бе дълга до раменете. Тя вероятно бе около петдесетте, но фигурата й бе на четиридесетгодишна жена.
Съпругът й бе починал преди повече от месец. Животът продължава, помислих си аз.
Представих се.
— Здравейте, мила — каза тя, изправяйки се на стола, и свали слънчевите си очила. Кожата около големите й лешникови очи изглеждаше твърде опъната. Брадичката и вратът й бяха на ред в графика на пластичния хирург.
— Руби — каза тя, — донеси ни водка с тоник.
Тя се обърна към мен:
— Искате ли сирене и бисквити?
— Не, благодаря.
— Само питиета, Руби.
— Да, мисис.
Започнахме да говорим за времето. Тя се възхити на колието ми и ме попита къде съм го намерила. В един от колетите, които майка веднъж месечно ми изпращаше от Сент Луис. Аз се заинтересувах от учебника по бизнесадминистрация и я попитах защо й е. Тя ми отговори, че се е записала да посещава курс в Северозападния университет. Руби ни донесе питиета. Джулия й каза да ги остави до масичката с чадъра и двете се преместихме там. Чертите й бяха хубави и правилни — приятна, но не красива.
— И така — изрече тя, докато сипваше питиета, — вие сте тук заради Ханаан.
— Да.
Тя присви рамене.
— Мога да ви кажа това, което казах на Харлан Додсън. Нямам представа какво е заровил Греъм в този гроб. Предполагам, че вече ви е казал това.
— Измаел Ричардсън ми каза. Все още не съм говорила с мистър Додсън.
Тя се облегна назад, подпря лактите на страничните облегалки на стола и кръстоса ръце в скута си.
— Аз не съм най-добрият източник на информация за извънслужебния живот на мъжа ми. — Протегна се да вземе чашата си. — Харлан казваше, че просто трябва да забравя това. Да го оставя да разкрие завещанието и да продължа да си живея живота.
— Това не е лош съвет.
— Неправилен е. Не можеш просто ей така да забравиш такова нещо. — Джулия Маршал ме изучаваше, наклонила леко главата си. — Какво мислите, че е заровил в този ковчег?
— Не знам. Това трябва да открия.
— Искам да ми съобщите веднага щом разберете какво се крие зад всичко това. Имам право да го узная.
— Имате право. Когато разкрия нещо, лично ще ви го съобщя.
— Добре. — Тя отпи глътка от питието си. — Вие специалист по исковете ли сте?
— Бях. Работих с вашия съпруг.
— Аха. — Тя ме огледа от горе до долу. — Ако сте работили с него, значи сте упорита. Сигурно сте и добра изследователка. Греъм не обсъждаше с мен работата си — в гласа й се прокрадваше нотка на горчивина, — но често го чувах да се хвали на други, че помощниците му имат глави на раменете си и знаят как да изровят даден факт извън юридическата библиотека.
— Не знам нищо за главите на помощниците му.
Тя се засмя.
— Но той със сигурност ме накара да изляза извън библиотеката. През първия месец от работата ни ме накара да отида със самолет до Литъл Рок, за да разпитам трима бивши служители от тамошната бутилираща компания.
— Това звучи като „Ботълс и Канс“ — каза тя. — Господи, сигурно е много отегчителен случай. — Джулия Маршал взе шейкъра с коктейла. — Искате ли още?
— Не, благодаря. — Изчаках, докато напълни чашата си.
— Спомняте ли си нещо необичайно в живота на мъжа ви през 1985 година?
Джулия Маршал смръщи вежди в опит да се съсредоточи.
— Всъщност — каза тя накрая — това бе една нормална година за него. Поне доколкото аз си спомням. Той работеше до късно, пътуваше много, работеше и в събота, и в неделя. Не го виждах често, изглеждаше объркан. — Тя присви рамене. — Съжалявам, но трябва да ви кажа, че това е била обичайна година за него. Поне сравнена с предишната и следва щата година. Те бяха действително необичайни.
— Какво имате предвид.
— Греъм за малко не умря през 1984 година.
— Спомням си, че беше известно време в болница. Това през 1984 година ли беше?
— Да. В Хюстън. Правиха му сърдечна операция, за да му сменят една клапа с изкуствена. Сърдечното му заболяване не бе много напреднало и се предполагаше, че няма да има никакви проблеми.
— А те възникнаха, нали?
— Беше ужасно. По време на операцията е получил сърдечен пристъп. Това е много рядко, но все пак се случва. След това е получил алергичен шок от анестезията. Също много рядко срещано явление според лекарите. Той едва оживя след операцията и три дни беше в кома.