Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Господи!
Джулия се втренчи в басейна.
— Това го промени. Забелязах го, когато се върна от Хюстън. Имаше чувството, че е бил на ръба на смъртта. Което беше истина. — Тя продължи да гледа басейна. — Предполагам, че всеки реагира по различен начин. Някои захвърлят всичко и се усамотяват в планината, сменят професията си или нещо подобно. А Греъм се хвърляше да работи с още по-голямо настървение.
Тя замълча за момент.
— Помислих си, че това ще ни сближи. — Джулия Маршал се обърна към мен: — Не стана.
— Съжалявам.
Тя прекара пръсти през косата си.
— Мъжът ми умееше добре да използва хората. — Прекара показалеца си по запотената от леда чаша. — Мисля, че това е качество, присъщо на адвокатите, поне до известна степен. Но Греъм превъзхождаше всички.
Усмихна се печално.
— Мисля, че беше най-щастлив по време на работата си в Държавния департамент. Той обичаше тези скрити маневри, тъмната и сенчеста страна от външната политика. Той бе идеален за ЦРУ.
— Винаги намираше изход и в най-заплетените случаи — казах аз. — Обичаше да съставя стратегии.
Джулия Маршал кимна утвърдително.
— Мъжът ми изпитваше необходимостта да контролира събитията и хората, замесени в тях. — Тя направи пауза. — Едва преди десет години успях да се отърва от властта му.
Погледна ме.
— За околните ние си оставахме идеалната двойка. Греъм бе майстор на прикритията. Без да броим появите ни на обществени места, за да изпълняваме социалните си функции, ние рядко се хранехме заедно. Спяхме в отделни спални. — Тя изведнъж присви рамене. — С изключение на няколко пъти годишно, когато и двамата бяхме пияни. Типичната американска двойка.
— Съжалявам, мисис Маршал.
Тя присви очи.
— Фирмата ви е наела да разследвате случая с гроба на Ханаан, нали?
Кимнах за потвърждение.
— И фирмата ме представлява в този случай?
— Да.
— В известен смисъл сте и мой адвокат.
— Предполагам, че може да се отговори утвърдително.
— Добре. Тогава искам да извадите този ковчег.
Погледнах надолу към бележника си.
— Няма да бъде лесно — рекох аз.
— Казах ви, че искам да зная какво има в този ковчег. Четиридесет хиляди долара от парите ми потъват там. Искам да зная на кого е било животното. Извадете го.
— Положително има правила и закони, засягащи погребенията на животни — казах аз.
— Тогава открийте кои са те. Щом може да се извърши ексхумация на човешко тяло, тогава защо да не може да се извади трупът на едно умряло куче.
— Ще ги проверя — увъртах аз.
— Вижте, дали не може да се даде гласност на случая? — попита тя, повишавайки глас. — Може би това ще накара някоя от кукличките му да протестира. Тя трябва да е нещо много специално, за да отдели четиридесет хиляди долара за мъртвото й домашно животно.
— В действителност вие не желаете това, мисис Маршал. Съпругът ви е мъртъв. Тази публичност само ще навреди на вас и децата.
Джулия Маршал ме изгледа втренчено, като постепенно чертите й се отпуснаха.
— Не ме разсмивайте.
— Никога — отговорих аз. — Зная колко болезнен може да бъде този случай, особено така скоро след смъртта на съпруга ви. Ще се опитам да разбера какво има в ковчега. За успокоение на фирмата и заради вашето спокойствие. — Ако, разбира се, въобще откриех ковчега.
За момент и двете потънахме в мълчание. Загледах се в дебелата пчела, кръжаща над жълтата саксия до басейна.
— Съпругът ми имаше истинско чувство за хумор — каза тя най-накрая. — Където и да се намира в момента, той сигурно се наслаждава на причината за смъртта си.
— Не ви разбирам — промълвих аз, надявайки се, че няма да ме разпитва за Синди.
— Греъм ми казваше, че когато почине, това ще бъде най-проклетият грешен смъртен случай в историята на Илинойс. Той дори говори за това с няколко известни адвокати.
— Аз определено не ви разбирам.
Тя се усмихна. Тъжна усмивка.
— През пролетта на 1986 година той получи обезпокояваща информация за изкуствената клапа, която му бяха поставили. Някои от тях функционираха зле. Министерството на здравеопазването ги изследва и накрая принудиха производителя да събере всички продадени клапи. Около двеста от тях все още бяха в болниците. Но около двадесет бяха поставени в човешки сърца. Едно от тях бе сърцето на Греъм.
— Боже мой! Какъв ужас!
— Ако искате, ми вярвайте, но не за пръв път се връщат изкуствени клапи. И друг път се е случвало това.