Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
„Ин ре Ботълс и Канс“ е най-продължителният случай в историята на американското гражданско правораздаване. След повече от тридесет години той още е в подготвителния си период. Над един билион документи са разменени и повече от осемстотин свидетели са давали показания под клетва. Оптимистите се надяват процесът да започне след десетина години. Песимистите с наслада цитират статия за този случай, появила се наскоро в списанието „Правен преглед на Вирджинския университет“: „При тази скорост опашката на този бронтозавър на съдебните процеси ще прекрачи прага на съдебната зала след седемдесет и пет години.“
Четири пъти „Ин ре Ботълс и Канс“ се бяха явявали пред Върховния съд и дванадесет пред Апелационния. Семинарът по гражданско право през последната година на учението ми в Харвард бе изцяло върху апелационните мнения за „Ин ре Ботълс и Канс“. Цяло поколение от професори бяха провеждали лекциите си и семинарите за гражданско право на базата на този случай. В крайна сметка седемстотин двадесет и три статии, бележки и коментари бяха написани за него.
Разбира се, истинската битка за „Ин ре Ботълс и Канс“ не се водеше в съдебната зала, а в трите пещероподобни склада в Чедар Рапидс, Айова и двата гигантски склада в покрайнините на Форт Уорт, Тексас. Документите на компаниите, страни по делото, се съхраняваха в Айова, а на защитниците — в Тексас. Осем часа дневно, шест дни седмично дузина млади адвокати проучваха основно планини от документи, подготвяйки резюме на всеки от тях. Тридесет и двама компютърни програмисти вкарваха тези данни в компютрите, свързани с главния компютър в Чикаго.
Председател на този подобен на Гаргантюа съдебен случай бе районният съдия Харолд Грийнман. Той бе чул първите показания по този случай преди тридесет години и бе го следил през цялото време.
Преди три години, след като прекара лек удар и се разбра, че няма вечно да оглавява този случай, управителният комитет на защитниците организира специална среща. По време на тричасовото заседание членовете на комитета разбраха, че никой в стаята не знае цялата информация по случая. Поискаха от главния програмист компютрите да обработят всички данни и да извадят в резюме по-значителните факти от този съдебен случай. Компютърът бръмча и буча два часа и после започна да печати. Печаташе и печаташе. Цели десет часа. Общият брой на страниците гонеше пет хиляди.
На високо ценен сътрудник от „Абът и Уиндзър“ му поставиха задачата да ги прочете и обобщи. Този сътрудник прекара сам два месеца в офис без прозорци, четейки безкрайната компютърна разпечатка. Резултатът беше един меморандум от двеста и дванадесет страници, които тя представи на Греъм Маршал десет минути преди да му връчи оставката си. Тази млада сътрудничка бях аз.
Тъкмо излизах от офиса си, за да отида на срещата с вдовицата на Маршал в Кенилуърт, когато телефонът звънна. Бе Ралф Пинчли от „Американски речник на английския език“. Гласът му звучеше още по-притеснено. В различните издания на речника имало само една версия за Ханаан и тя изключвала тази за града в Масачузетс. Издателският персонал два пъти проверил ръкописите, шпалтите и изследователските си файлове. Не открили нищо записано за Ханаан, Масачузетс.
— Сигурна ли сте, че пред вас е нашият речник? — попита той.
— Абсолютно — отговорих аз.
— Малко съм объркан. Ако имате възможност, бихте ли ми изпратили копие от тази страница, а междувременно аз ще продължа да проверявам при нас. Може би да открия нещо в архивите ни.
Благодарих му за помощта, изслушах постоянните хвалби на продавачите за речниците и другите изследователски материали, които биха били от голяма полза на адвокатите, и затворих.
Глава 9
Вдовицата на Маршал бе облечена в черно. В черен бански. Голяма черна плажна кърпа бе простряна върху близкия стол, допълвайки комбинацията.
Вратата ми отвори и ме заведе до големия басейн в задната част на къщата униформена прислужница — едра чернокожа жена. Джулия Маршал се бе излегнала на шезлонг до басейна и събираше лъчите на следобедното слънце. До лакътя й имаше малка масичка с висока чаша, в която плаваха кубчета лед. Слънчевите й очила имаха огромни стъкла, а рамките им бяха от черупка на костенурка. Четеше учебник по бизнесадминистрация.