Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Прочетох последното изречение на глас още веднъж.
Добавката към завещанието бе датирана — 15 юли 1985 година и като свидетели се бяха подписали двама административни служители от „Абът и Уиндзър“. Разпознах имената им. Не се съмнявах, че Маршал ги е повикал в офиса си, помолил ги е да се подпишат и после ги е написал като свидетели. Никой от тях е нямал и най-малката представа под какво се подписва.
Телефонът иззвъня. Беше Кент Чарлс. Каза, че има нов случай, по който иска да се посъветва с мен лично. Съгласих се да се срещнем утре в пет часа следобед в яхтклуба за по едно питие.
Обадих се на телефонните услуги в Ню Йорк и ги помолих да ми дадат номера на издателя на „Американски речник на английския език“. Набрах номера и помолих да ме свържат с от дела за връзки с клиентите. Някой си Ралф Пинчли вдигна слушалката. Представих се за търговски агент на няколко големи чикагски адвокатски фирми и го помолих да ме информира за последното издание на този речник. Казах му, че имам два екземпляра от техния речник върху бюрото си. Въпреки че и двата бяха еднакви, при случайно прелистване на речниците бях открила, че определенията за Ханаан са различни. Той сигурно имаше екземпляр върху бюрото си, защото се сконфузи, когато му прочетох определението за Ханаан, Масачузетс.
— Бихте ли прочели отново последното изречение — помоли той. — Бавно.
Направих го.
— И казвате, че го има във вашия речник, мисис?
Отговорих утвърдително.
За момент и двамата замълчахме.
— Вижте, аз трябва да проверя в отдела за речници.
— Разбира се — отговорих аз. — Преди да направя поръчката си, бих искала да зная дали този речник го имате в наличност. Този с трите определения. Клиентите от адвокатските фирми предпочитат по-подробното издание.
После се обадих на Измаел Ричардсън и му предадох молбата на Меги да я представлявам. След дълга пауза той ми нареди да продължа разследването. Обсъдихме молбата на Меги и достигнахме до извода, че е по-добре аз да я представлявам, отколкото някой друг. Попита ме с няколко общи думи за практиката ми и завършихме разговора си при въпроса му дали бих се върнала отново да работя за „Ин ре Ботълс и Канс“. Учтиво му отказах.
За втори път прегледах телефонните съобщения и ги поставих върху бюрото си. Отворих най-горното чекмедже и извадих една цигара — втората за деня. Бях ги намалила до четири на ден. Запалих я с кибрит и се облегнах на стола.
„Ин ре Ботълс и Канс“. За обикновените хора то звучеше като закон против правенето на боклук. Но за всяка от сто тридесет и двете адвокатски фирми от цяла Америка, ангажирани с този случай, „Ин ре Ботълс и Канс“ бе златната жила, която ги снабдяваше годишно със сума, по-голяма от брутния национален продукт на някои страни, членки на Обединените нации.
Случаят „Ботълс и Канс“ бе започнал преди тридесет и една година с шест страници граждански антимонополен иск във федерален районен съд в източната част на Мисури. В този иск — оригиналът на който се пази зад стъклена витрина в Щатския съд и митницата в Сент Луис — две бутилиращи компании от Югоизточен Мисури обвиняват южноилинойска бутилираща компания в опит да монополизира регионалния пазар. Един срещу друг се изправяха „Еймс Ботълс Инк“ срещу „Кинг ъф Пиорша Ботлинг Ko“.
Случилото се тогава може да бъде сравнено с ужасния момент, присъстващ във всеки филм на ужасите от петдесетте години: Лудият учен се запътва към леглото си, а зад него в лабораторния съд в подземната лаборатория се вижда топчица протоплазма. В момента, когато камбаните на близката църква оповестяват полунощ, камерата в едър план показва лабораторния съд. Малката топчица започва да блести и да се тресе. Подсещане за органиста да започне да свири.
Само след три месеца канзаска бутилираща компания се включи в делото, обвинявайки другите две компании в хищническо ценообразуване. След това консервна компания от Небраска навлезе в битката, обвинявайки останалите в групов бойкот, а към нея като защитници се присъединиха още две бутилиращи фирми. Две консервни компании от Индиана се присъединиха по-късно с иск за нарушаване на законовия акт на Робинсън — Ретман. Към края на първата година участниците в процеса бяха достигнали цифрата шестнадесет. През следващите години броят на компаниите, участващи в този процес, се намаляваше или увеличаваше. През 1974 година случаят официално бе именуван „Ин ре Ботълс и Канс“. В крайна сметка в него участваха осемдесет и една компании, тридесет и девет защитници, бяха написани повече от деветстотин страници, пълни с искове, обратни искове, искове срещу трети страни в процеса с обвинения в монополно поведение, нечестна търговска практика и бизнеснарушения, породени от модерния капитализъм.