Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Благодаря ти, Бени. Съмнявам се, че някакво си селище на пуритани от седемнадесети век има нещо общо с домашното животно на Маршал. Но все пак съм любопитна.
От другата страна се чу вик:
— Махни се от пътя ми, жено!
Вратата се отвори с трясък и Меги Съливан влетя в офиса, зачервена и ядосана.
— Чуйте вие — започна тя, като гласът й ставаше по-силен, — имате ли нещо общо с това? Ако имате, ще ви хвърля в затвора.
— За какво говориш, Меги? — попитах аз.
— За гроба, дявол го взел! — Стиснатите й юмруци бяха опрени на широкия й ханш. — Това е моя собственост. Има също закони, които го защитават. И ако имате нещо общо?
— Почакай за момент — изрекох аз. — За какво става ду ма?
Тя ме гледаше застрашително, дишайки тежко. Хелън Марстън бе застинала зад нея на вратата.
— Гробът на Ханаан — каза накрая Меги. — Разкопали са го.
— Какво?
— Миналата нощ предполагам. Някой е дошъл през нощта и го е разровил. Сега има само една голяма дупка в земята, а ковчегът е изчезнал!
Глава 8
Докато с Меги стигнем до офиса ми, успях да я убедя, че нямам нищо общо с кражбата. Мери седеше на бюрото си и разлистваше списание „Космополитън“. Тя ми подаде телефонните съобщения, а аз я представих на Меги, която изсумтя едно „Здравей“ при влизането в офиса ми. Последвах я, като се спрях, за да направя знак на Мери, която ни гледаше учудено. Аз присвих рамене и затворих вратата. Меги обикаляше стаята.
— Наистина съм бясна — каза тя. — Някой се вмъква в моята собственост посред нощ, разкопава един от моите гробове и се измъква с един от моите ковчези. Мога да ти кажа, че съм ядосана. Аз ръководя гробище за домашни животни. Прекрасно гробище за домашни любимци. В него също са заровени и хора. Включително и моят Карл, нека душата му почива в мир.
Тя спря да обикаля и поклати глава.
— Ако се разчуе и думичка за това, аз ще загазя. На всички гробища за домашни животни им е трудно. Хората са наплашени от ограбването на гробовете. Най-малкото, което те очакват, когато заравят любимото си животно тук, е то да си остане заровено тук. Купуваш парцел, заравяш домашния си любимец или съпруга си и, за бога, очакваш те да си останат заровени. Имаш ли представа как ще реагират хората, ако разберат?
— Какво смяташ да правиш? — попитах аз.
— Мислих за това. — Меги замълча, докато запали цигарата си с кухненска запалка. — Не мога да отида при ченгетата. Първо, те няма нищо да разкрият. Ще ми изпратят двама глупаци с патрулна кола, те ще обикалят наоколо, ще си напишат рапорта и това ще е единствената полза от тях. Второ, това може да стане достояние на пресата. Тук е истинският проблем. Не желая никаква публичност. Не само защото ще повлияе зле на бъдещия ми бизнес, включително и за хипопотама от Брукфийлдската зоологическа градина, който бих могла да докопам, да чукна на дърво. Това е ужасно, имам предвид ужасяващо, за всичките тези бедни семейства, които са погребали животните си при нас.
Меги поклати глава и дръпна от цигарата си. Изкара пушека от носа си.
— Имам няколко приятни стари дами, които ще получат удар, ако разберат за кражбата. Кулминацията на седмицата им е посещението в моето гробище. Трябва да се погрижа и за тях. За тяхното спокойствие и разсъдък. — Меги ме изгледа втренчено за момент и после седна на фотьойла. — Това ме доведе при теб.
— При мен?
— При теб. Какво знаеш ти за тази работа с Ханаан?
— Допреди един час се опитвах да разбера какво има в гроба.
— И сега?
— И сега предполагам, че ще посъветвам клиента си?
— Кой е твоят клиент? Този Маршал ли?
— Не — замълчах за момент. — Маршал е мъртъв. Неговата адвокатска фирма ме нае да открия каквото мога за Ханаан.
— Защо?
— Поради някои трудности с наследството.
— Какво означава това? — попита Меги.
— Преди да дойдем до това, нека да поговорим за твоя план на действие.
— Не знам. Не съм сигурна. Може би ще наема частен детектив или може би адвокат. Защо не теб.
Това може да оправи положението, помислих си аз. Адвокатската фирма не искаше да се вдига шум около въпроса за Ханаан, същото желаеше и Меги. „Абът и Уиндзър“ не биха искали Меги да наеме външен човек, който да започне да рови наоколо, тревожейки семейството на Маршал с въпроси.
— Защо аз? — попитах аз. Меги ме изучаваше.
— Не съм сигурна. Не познавам други добри адвокати, не познавам никакви частни детективи. Не знам как да наема добър частен детектив. Ако тази голяма адвокатска фирма е доволна от теб, предполагам, че си добра в професията си. Но искам да знам повече за работата ти по този случай.