Прозрачни витражи
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Лабиринтът на отраженията #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Прозрачни витражи». Краткое содержание книги:
— Само ако знаех…
Всъщност аз се досещах. И съм готова да аплодирам Чингиз, който явно е устроил своята „изненада“. Само че…
— Посетителите ни изолирани ли са? — пита Томилин.
— Естествено! — явно програмистът е уверен поне в това. — Стеков е изключен апаратно от дълбината. На другите двама им отрязаха каналите. Напълно.
— Е, някакви предположения? — пита Томилин.
Отговор няма. И подполковникът нарежда:
— Давайте втория!
— Кой по-точно?
— Дайте Казаков. Как е при него?
Екранът светва отново. Камерата се носи в небето, спускайки се по спирала като хищна птица, която преследва плячка. Безкрайна степ, суха трева, клекнал човек…
Какъвто и престъпник да е бил, в момента той е само човек, обречен на самота. Човек, държащ в ръце малко рижо лисиче.
— Добре беше да го поотложим… — замислено каза Томилин. — Впрочем…
— Нищо няма да стане. — казвам неочаквано аз.
Томилин се обръща и ме гледа въпросително.
— Не знам защо. Но нищо няма да стане. Нещо сте пропуснали.
— Всички дайвъри са придобили способностите си в резултат на силен стрес. — бавно и убедително, сякаш преподава на тъп студент, казва Томилин. — Случаен стрес! А тези… стресове… те са проектирани и пресметнати. Не може да не подействат.
— Те ще подействат, но как…
— Ще видим. Убийте тази лисица! — нарежда Томилин и се обръща към екрана.
В продължение на минута не става нищо. Затворникът внимателно и грижливо гали малкото зверче. Камерата се спуска съвсем ниско, надниква през рамото му така, че симпатичната муцуна на лисичката изпълва половината екран.
А после черните очички започват да помътняват.
Лисичето изпищява, трепва и се изпружва по дължина. Пухкавата опашка трепери.
Човекът сякаш не забелязва това. Ръката докосва козината и погалва зверчето. И сред шума на вятъра едва се дочува гласът му.
— Не.
Без печал, без болка, без ярост.
И без капка съмнение.
Той не вярва в ставащото, този злодей и убиец. Истински, без никакви смекчаващи вината обстоятелства, злодей…
Не иска да вярва.
И никога няма да повярва.
Четох досието му. Знам, че е убил съпругата си. И знам, че я е обичал. И сигурно още я обича. И се е осъдил много преди районният съд…
— Не. — повтаря затворникът, прокарвайки ръка по тялото на лисичето. — Не.
И пухкавата опашка трепва.
Обръснатата глава се навежда, човекът докосва с устни муцуната на лисичето. И малкото езиче ласкаво го ближе по бузата.
— Изключена е. — без да дочака въпроса, казва Денис. — Въобще я няма! В програмата изобщо не е предвидено оживяване!
На екрана човекът гали лисичето.
— Изключете. — казва Томилин. И ме поглежда.
— Ще има ли трети… катарзис? — питам аз.
— Има ли смисъл? — отговаря с въпрос Томилин.
Аз се колебая. Наистина се опитвам да отговоря честно. Дори затова, че който и да стоеше зад тази жестока пиеса, каквито и амбиции да кипяха в министерските умове, за Томилин този проект е съвсем различно нещо. Преграда на пътя на престъпността, бляскав меч и надежден щит в ръцете на правосъдието, истински стражи на реда, супермени на конвейер.
За тази цел той без колебание би измъчвал престъпници.
Без колебание… но и без радост.
— Той също няма да стане дайвър. — произнасям аз накрая. — Той ще направи нещо… дори не знам какво точно… казвате, умираща жена в запустял град? Не, едва ли ще я съживи. По-скоро ще я доубие.
— Тя не може да бъде убита. — почти стеснително се намесва програмиста Денис. — Точно там е работата… този тип е маниак, той непременно ще се опита, но…
— И лисичето не можеше да се съживи. — напомням аз.
— Тогава каква е причината? — вече не пита, а настоява Томилин.
— Познавам само един дайвър. — казвам аз. — Но нима не разбирате разликата? Това е толкова просто!
— Свобода. — неочаквано казва Томилин. — Бип.
— Всички способности на дайвърите произлизат от едно-единствено нещо. — кимам аз. — Само от едно. Те не търпят ограничения. Затова могат да влизат и излизат от дълбината когато си поискат. Затова виждат дупките в програмната защита. В затвора можете да обучите всякакви хора… които съживяват или убиват програми, например. Но не и дайвъри. Защото дайвърът във виртуален затвор — това е невъзможно.
1011
Сигурно най-обидното не е поражението. Пълководецът, който води армията на бойното поле, мечтае за победа. Но също така е готов и за поражение. А за това, че вражеската армия, за която са му съобщили съгледвачите, безславно е потънала при преминаване на малка рекичка, или е повалена от банална дизентерия — за това не можеш да се подготвиш.