Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Никой от нашите хора няма да проговори — опита се да се защити Блекджак. — Твърде наплашени са. Забелязал съм вече това.
— Не познаваш Топаз.
— Все пак мога да я ликвидирам.
— Точно сега, не — сопна се раздразнено Въртю. — Ако я беше убил, когато му бе времето, вместо идиотски да стреляш погрешно в проклетия й съпруг, вече щяхме да сме се отървали от нея. А сега не можем да си позволим дори да я докоснем с пръст.
Блекджак не отвърна нищо. Можеше да се оправдае с обстоятелството, че не би могъл да предположи, че Майкъл Ган ще навлече наметалото на съпругата си. Можеше да спомене и за ужасните обстоятелства с мъглата и кучетата. Но предпочете да замълчи. Нямаше нужда от извинения, независимо дали от други или негови.
Въртю стана от стола си и се загледа през прозореца навън. Зад широкото фибростъкло гъстата вечерна мъгла се стелеше ниско, като обгръщаше града в безформена, сивкава пелена. Неясните силуети на околните сгради прозираха едва-едва през пелената. Уличните лампи грееха с кехлибарена, червена и златиста светлина — запалени островчета сред океан от несигурност. „Тя е някъде там — мрачно помисли той, — тя е там и ме търси.“ Спомни си суровото, неумолимо лице на Топаз и го побиха тръпки. Топаз бе изследовател и не знаеше милост, благородство или пощада. Той се извърна от прозореца и впери замислен поглед в учтиво изчакващия го воин, като се опита да придаде успокоен израз на лицето си и твърдост на гласа си.
— Не можем да си позволим повече какъвто и да било контакт с изследователката — прошепна едва чуто той. — Всеки друг опит да се посегне на живота й, успешен или не, само ще привлече вниманието към нея. Засега я остави на мира.
— Точно това и правя — отвърна Блекджак спокойно. — Затова ли ме извика да бия целия път дотук, само за да ми го кажеш?
— Едва ли — процеди Въртю студено. — Имам друга задача за теб. Помниш ли Тейлър и Стърлинг?
— Разбира се. Двамата стражи, които ни осигуриха информацията за вътрешната охрана на звездното пристанище. Изникнал е някакъв проблем с тях?
Въртю се усмихна мрачно.
— Изглежда смятат, че не им е платено добре за услугите. Или трябва да им дадем повече пари, или ще счетат за свой дълг да се обърнат срещу нас.
— Остави това на мен — заяви Блекджак спокойно. — Ще се справя с проблема. Имаш ли нещо против да ги очистя?
— Съвсем не — отвърна Въртю ледено. — Но ако се наложи, искам телата им. Особено на онзи от Хейдън.
Блекджак кимна учтиво, изчака да разбере има ли още нещо, после се обърна и напусна кабинета. Въртю наблюдаваше как се отдалечава и бавно поклати глава, щом вратата се затръшна зад гърба на наемния воин. Мъжът бе твърде хладнокръвен, твърде овладян… и също тъй прекалено опасен. Знаеше, че Блекджак не представлява заплаха за него още от самото начало на контактите им, ала нито един договор не траеше вечно. Загриза нокътя си, после нервно дръпна ръка. Намръщи се и неохотно взе едно решение. Приведе се и набра един запаметен код в комуникационната система, вградена в бюрото му. Мониторът на отсрещната стена се извъртя, но екранът остана празен. След малко от говорителя прозвуча студен, немелодичен глас.
— Да, Въртю. Какво има?
— Дадох на наемния воин нарежданията си. Той ще се погрижи за Тейлър и Стърлинг. Предупредих го да се държи настрана от Топаз.
— Добре. Стигаме до деликатен стадий в плановете си, а Блекджак става прекалено подозрителен. Щом се справи с Тейлър и Стърлинг, май ще е най-добре да го отстраним от играта.
— Искаш да кажеш, да го убием.
— Разбира се че не, проклети глупако! Искаш цялата гилдия на наемните воини да се настрои срещу нас ли? Имам предвид да му платим, да му предложим местенце в някой контрабанден кораб и да го изпратим, по дяволите, извън Света на мъглите колкото се може по-скоро. Ясно ли е?
— Да, сър. Ще се погрижа за това. Относно изследователката…
— Забрави за нея. След като Блекджак се справи с Тейлър и Стърлинг и напусне нашия свят, няма да й остане никаква следа да се насочи към нас. Не контактувай повече с мен, Въртю. Ролята ти засега е приключена. Ще те повикам по-нататък, ако се наложи.
Говорителят замлъкна. Въртю погледна към празния екран и го изключи. Да не би да е презрян дребен чиновник или слуга, та да му се говори с такъв пренебрежителен тон. Освен това бе немислимо наемният воин да прибере парите си и да отпраши невредим след всички тревоги, които му бе причинил. Особено, когато телесният му контейнер се нуждаеше толкова много от пресни сурови материали.