Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
След проповедта седнаха да пият лимонада в някаква жълта палатка, отворена от едната страна. Фанън Кинкейд се настани на овехтяло тапицирано кресло. Ръцете му бяха на коленете като на египетски фараон. Декстър бе седнал на една щайга, а двамата му телохранители клечаха в прахоляка до него.
— Не бях чувал теорията за сътворението от две семена — рече Декстър. — Намирам я за много въодушевяваща и поучителна.
— Биолог като теб би се придържал към учението на Дарвин. Хората като теб не може да вярват на глупостите, които бръщолевих — рече Фанън.
Демил се усмихна. Двамата приличаха на борци, които обикалят в кръг един срещу друг и се дебнат. Всеки искаше нещо от другия. Декстър разбра, че възрастният мъж е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Сините му очи излъчваха интелигентност и енергичност.
— Защо? — попита Демил. — Има много възгледи за произхода на живота. Не е необходимо Дарвин да оспорва библейското сътворение.
— Искаш да кажеш, че Господ е създал живота, като е събрал гроздове от клетки на микроби и те са се превърнали в бактерии, които са се развили във влагата по листата на праисторическите дървета, сетне са паднали на земята и са се смесили с протеините в калта, откъдето след милиони години е произлязъл по-сложният организъм, способен да се дели и размножава, докато накрая идва Потопът и го превръща в попова лъжичка. После тази риба става земноводен гущер, започва да върви, помагайки си с опашка, и след още милиони години еволюира в двуного или нещо подобно.
Сините очи на Фанън блестяха и изненадваха Демил с интелигентността, проницателността и енергията си.
— Хубаво, но забравяш няколко важни стадия като например първия начин на клетъчно делене, при което броят на хромозомите намалява наполовина и се получават хаплоидни полови клетки, наречено мейоза. Но кой може да каже, че Дарвиновият еволюционен процес не е Божието сътворение? То може да бъде молекулно и божествено, нали? Трябват ли ни библейските буци глина?
— Не знам, може би не — отговори Фанън. — Но вероятно не ни трябват и твоите вкаменели скелети.
— Ще ти кажа какво ме притеснява в Дарвин — усмихна се Декстър. — Не харесвам липсващите звена. Тръгваме от австралопитека, минаваме през Хомо еректус и стигаме до съвременния Хомо сапиенс, но още много загадки остават неразкрити. В еволюционната верига има множество празноти.
— Нали не ме будалкаш, Демил?
— Доктор Демил — поправи го Декстър.
— Защитил си докторат. Това те прави само доктор на науките. Истинският доктор лекува болните, а докторът на науките само чете книги или ги пише. Аз не те карам да ми викаш полковник. Бил ли си във Виетнам?
— Служих в армията.
— Аз се бих за Америка. Заради всички добрини, които ми е сторила тази красива, благословена от Бога страна — извика Фанън, после се усмихна и като че ли се поотпусна. — Може би искаш да знаеш защо ти позволих да идваш тук и да ни посещаваш?
Сега Декстър видя в очите на преподобния Кинкейд нещо друго. Блясък, свързан с някаква истина, която не знаеше никой друг, освен самия Фанън.
— Не знаех, че достъпът е ограничен — рече Демил.
— Не ме будалкай. Ти си по-умен, отколкото се правиш. Аз разреших на Боби да те покани тук. Знам какво става в онзи затвор. Боби и Луис ми казват всичко. Там вършите големи гадости.
— Нима? — Декстър погледна двамата млади телохранители, които изведнъж се почувстваха неудобно. — И какво още ти казаха?
— Ти правиш химически оръжия. А аз се интересувам от това.
— Сгрешили са. Аз не съм химик, а специалист по молекулна биология, както самият ти каза. Не се занимавам с химични съединения.
Фанън погледна двамата пазачи и помежду им премина някаква безгласна команда. Военните полицаи мигновено станаха, излязоха от палатката, спряха на около петнайсет метра, обърнаха се с гръб към Демил и Кинкейд и се вторачиха в богомолците, седнали на скалистия склон.
— Какво всъщност мислиш за проповедта ми? — попита Кинкейд и се усмихна.
— Беше уникална. Както казах, ти спомена някои неща, за които не се бях замислял.
— Така ли? Смятам, че ти и аз ще станем приятели — много бавно каза Фанън.
— И аз така се надявам.
— Но приятелите си казват истината. Боби и Луис са ти казали за моята малка църква, защото аз им заповядах да го направят. А те ми разказаха за ситуацията в затвора. Не можеш да ходиш насам-натам, без да те наблюдават, а?
— Да, това е проблем — призна Декстър.
Фанън протегна ръка, откъсна дълъг стрък трева, лапна го и замислено го задъвка.