Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Влакът съвсем намали скоростта, наближавайки върха, и по чакъла до релсите се чуха стъпки. После се показаха четирима души — тичаха с всички сили успоредно с влака.
— Качвайте се, копелета! — пиянски изкрещя Лъки. Единият мъж скочи в товарния вагон. Другите двама го последваха, сетне се обърнаха, сграбчиха четвъртия и го издърпаха във вагона. Новодошлите бяха мръсни и дрипави като Лъки и Майк Холивуд, но съвсем не бяха толкова пияни.
— Я вижте какво има тук — рече единият, като огледа Лъки и Майк. — Пиячка.
Беше дебел и мазен, имаше дълги прошарени коси, завързани на опашка, и говореше с акцент от западен Тексас.
— Време е за коктейли — каза другият скитник и кимна към бутилката вино. Той беше нисък и мускулест и също говореше с тексаски акцент.
Третият бе чернокож мъж на трийсет и няколко години. Онзи, когото бяха издърпали във вагона, беше с бръсната глава и тялото му беше изрисувано със затворнически татуировки.
— Дай бутилката, задник — каза гологлавият.
— Дадено… — глуповато се ухили Лъки, бързо пресуши останалото вино и хвърли шишето през отворената врата на бавно движещия се вагон. — Изсмукахме всичко.
— Шибани янки — изръмжа чернокожият, когато чу акцента на Лъки.
— Седнал си ми на мястото — рече ниският мускулест скитник и тръгна към Лъки.
Лъки се опита да стане, но преди да се надигне, скитникът го ритна и Лъки падна по задник.
— Откъде си купи тези страхотни обувки от истинска кожа? — подигравателно се ухили мъжът; имаше предвид найлоновите чували на краката му.
Лъки и Майк разбраха, че яко са загазили. Щяха да ги пребият без абсолютна никаква причина. Понякога ставаше така по железопътните линии. Е, животът не прощава никому.
— По-спокойно бе, момчета — изфъфли Лъки, опитвайки да се съвземе.
— Шибани янки. Като хемороиди сте — провлачено каза сивокосият скитник. — Най-добре е да ги видиш прострени на земята. Но като станат, адски ме изнервят.
— Така е — опита да се ухили Лъки, но силна болка прониза изранените му устни.
— Ей сега ще изхвърчите оттук — рече онзи с бръснатата глава и без предупреждение четиримата тексасци се нахвърлиха върху двамата янки.
Схватката не беше ожесточена, защото Лъки и Майк бяха пияни. Лъки удари с глава ниския скитник, но други двама го хванаха и го изхвърлиха от вагона. Раницата му го последва. Влакът се движеше само с двайсет и пет километра в час. Лъки опита да се стегне, колкото можа, наведе глава към гърдите си, претърколи се тежко по лекия склон и накрая спря. Цялото тяло го болеше. След секунди Майк също излетя от вагона, тупна тежко на земята и не помръдна.
— Мамка му — измърмори Лъки. — Не знаеш как да падаш, Майк.
От вагона се разнесоха победоносни крясъци. Влакът отмина.
Лъки се изправи с усилие и огледа раните и охлузванията по тялото си. После залитайки се приближи до Майк, който още лежеше по гръб, изпаднал в безсъзнание. Лъки донесе раницата си и извади шише с вода и скъсана фланелка. Намокри я и я сложи на челото на Майк, който изохка, най-сетне отвори очи и попита:
— Какво стана?
— Тия простаци ни изхвърлиха от проклетия влак — изфъфли Лъки и се огледа. На север видя поляна и буйни зелени храсти. — Там може би има вода.
Майк Холивуд се опита да стане.
— Мисля, че имам счупени ребра — изпъшка той.
— Тия простаци ни изхвърлиха от проклетия влак — повтори Лъки и помогна на Майк Холивуд да се изправи.
Двайсет и две годишният мъж изстена и извика от болка.
— „Шварценегер е рушител на домове“ — замислено каза Лъки, гледайки фланелката му, — но ти и аз сме развалини без домове.
Зелената поляна се намираше на брега на голямо езеро. Водата беше студена и чиста. Лъки съблече фланелката и панталона си, махна найлоновите чували от краката си, нагази в езерото и изми косата си и изтърка с ръце тялото си, като внимаваше да не разкървави раните на устните си. Студената вода малко го отрезви.
— Този живот започна да ми писва — каза той, когато излезе от водата и седна на бельото си, сложено върху един голям камък. — Може би трябва да престана да пътувам по товарните влакове и да отида в Калифорния да бера плодове. А може би твоят баща ще ми даде някоя роля и ще стана звезда.
— Няма да искаш да работиш за него. Той е пълен задник — през стиснати зъби каза Майк, който още се държеше за ребрата. — Но понякога ми липсва… Не знам защо… Предполагам, защото…