Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Аз пък мислех, че е важна клечка — рече Стейси и учудено поклати глава. — Е, отивам да изпълня поръчката ти, защото инак ще умреш от глад.
Тя се отдалечи и войниците подсвирнаха, когато мина покрай тях.
— Дай по още една бира, Стейси — извика един.
— Ей сега, сладур — изчурулика тя и се стрелна покрай масата им. — И по-спокойно. Това не е родео.
Стейси събра използваните чинии и влезе в кухнята, където Барни, собственикът на ресторанта, печеше кюфтета, бъркаше соса чили и изоставаше с поръчките. Той избърса потното си чело с хавлията, която винаги беше преметната на врата му.
— Още по една бира за войниците — каза тя. — А доктор Лак иска чийзбургер и чили конкарни. Двамата скитници приключват с почистването, затова по-добре реши колко ще им платиш.
— Имам много работа, Стейси. Ще се оправя със скитниците, когато мога.
Барни сложи бирите на подноса, сетне бутна две плодови салати на шубера.
Стейси взе всичко, влезе в ресторанта и сервира питиетата и храната.
— Ето я спасителката! — извика един от войниците. Онзи, който седеше най-близо до нея, се опита да я хване през кръста, когато тя се наведе да раздаде бирите.
— Спокойно, сладур — рече Стейси и закачливо блъсна ръката му. — Не бъркай в канчето на шефа.
Войниците нададоха одобрителни възгласи.
След като родителите й починаха, Стейси бе работила като сервитьорка и бе спестила достатъчно, за да плати следването си в колежа. И първото, което научи, беше как да сервира, без да я закачат.
Тя раздаде бирите, взе плодовите салати и ги занесе на съседната маса, където седяха Сид и Мери Сандърс, съпружеска двойка над шейсетте.
Сид беше пенсиониран зъболекар и знаеше множество стари вицове. Мери беше сивокоса и винаги мила. Двамата бяха казали на Стейси, че скоро са празнували сребърната си сватба и са се преместили във Ванишинг Лейк, за да изживеят златните си години. Мери гневно гледаше буйстващите войници.
— Как ги търпиш? — ядосано попита тя.
— Съжалявам, госпожо Сандърс. Току-що ги помолих да се успокоят. Заповядайте, две плодови салати от ананас и кисело мляко с аромат на праскови. Ей сега ще донеса чайовете с лед.
— Когато онази сграда беше затвор, непрекъснато се притеснявахме, че някой ще избяга и ще ни убие, докато спим. Мислехме, че ще е много по-добре, когато я взе университетът, но сега навсякъде е пълно с войници.
— О, защо не престанеш да се оплакваш? — изръмжа Сид — нещо, което не беше характерно за него — и стресна и Мери, и Стейси.
— Цяла сутрин си намусен и Заядлив — каза Мери. — Какво ти става, Сид?
— Ей сега идвам — рече Стейси. Искаше да избегне тази непривична семейна кавга.
Докато се обръщаше, чу Мери да казва:
— Не ме гледай така злобно!
После Стейси чу шум на масата на семейство Сандърс, обърна се и видя, че Сид неочаквано става и гледа гневно съпругата си.
— Какво има? — попита Мери.
— Да те вземат дяволите! — извика той.
— Моля?
В ресторанта настъпи тишина. Всички се вторачиха в кръглоликия зъболекар, който ругаеше жена си на публично място без очевидна причина. Лицето му изведнъж се разкриви и зачерви.
— Млъкни, Сидни — изсъска Мери. — Седни и се дръж прилично. Какво ти става?
— Да ти го начукам! — яростно изкрещя той, протегна ръка и грабна от масата назъбения нож.
А после замахна и заби ножа до дръжката в гърдите на съпругата си. Мери Сандърс изохка, бялата й копринена блуза се обагри с тъмночервена кръв. Тя започна да пищи, а съпругът й се обърна и хукна навън. Посетителите се развикаха.
Стейси за миг се вцепени, а после протегна ръце към възрастната жена, която седеше и ужасена гледаше ножа в гърдите си. Мери потрепери в първия си предсмъртен гърч. Тялото й започна да се тресе и дясната й ръка удари с всичка сила по масата. Острието бе пронизало сърцето й и Стейси разбра, че конвулсиите са признак за кислородна недостатъчност в мозъчната кора. Възрастната жена потрепери още няколко пъти, сетне въздъхна дълбоко и падна върху тапицираното канапе в сепарето.
Стейси провери пулса й, но госпожа Сандърс беше мъртва.
Сид стоеше насред улицата между ресторанта и пристанището. Зъбите му бяха оголени. Още крещеше обидни думи. Двама войници го бяха последвали от заведението. Те стояха на прага на „Кофа и стръв“ и ужасени гледаха ръмжащия зъболекар.
— Да го вържем. Той е стар и немощен — каза по-високият, беше ефрейтор. — Ти мини отдясно, а аз — отляво.