Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Защото е единственият ти роднина — довърши мисълта му Лъки.
Майк и по-рано бе изпадал в крайно противоположни настроения — гняв и омраза, последвани от чувство за самота и копнеж. Той отчаяно се нуждаеше от баща — услуга, която по-възрастният скитник не беше готов да му направи. Лъки обикновено търсеше нещо за пиене и постоянно се бореше да не изпадне в делириум тременс — онези страшни халюцинации, предизвикани от намаляващото въздействие на алкохола и разрушителното му въображение. Той бе изпадал два пъти в това състояние и веднъж крещя толкова отчаяно, че четирима скитници го заведоха в спешното отделение на една болница в Уилмингтън, Делауеър, докато Лъки гонеше въображаемите змии и буболечки, които мислеше, че пълзят по тялото му и гризат очите му.
Сега Лъки нямаше пари и алкохол. Трябваше да започне да работи, за да си осигури пиене, преди отново да бъде повален от проклетия делириум тременс.
Той погледна към езерото. На около петстотин метра имаше рибарско селище. После насочи погледа си на другата страна и видя огромна каменна сграда.
— Какво е това, по дяволите? — попита Лъки.
На около километър и половина се разнасяше прахоляк от превозно средство, движещо се по черен път.
— Прилича на затвор — отговори Майк.
Двамата гледаха с нарастваща паника как превозното средство се приближава към тях. Беше военен джип, боядисан в камуфлажен зелен цвят. Лъки и Майк бързо събраха нещата си и се скриха в храстите. Джипът спря там, където бяха седели. Шофьорът беше войник, на задната седалка имаше още двама. Всички бяха въоръжени до зъби.
— Имат пушки — прошепна Майк. — Немски автомати — рече Лъки.
Войникът, който се намираше най-близо до тях, извади мегафон и извика:
— Няма да ви гоним, но тази територия е военна собственост. Видяхме ви с биноклите. Слушайте какво ще ви кажа… Разкарайте се оттук. Отидете на магистралата или в село Ванишинг Лейк. Видим ли ви отново тук, ще ви изнесем с краката напред.
Мъжът с мегафона кимаше при всяка негова дума. После войникът изстреля един откос точно над главите на Лъки и Майк. Върху тях се посипаха листа и клонки. Сетне джипът потегли, връщайки се там, откъдето бе дошъл.
— Как така сме в Тексас, а на вратата пишеше Форт Детрик, Мериланд? — зачуди се Лъки.
— Кво ти пука? Дай да се чупим.
Те взеха вещите си и тръгнаха към рибарското селище.
Село Ванишинг Лейк беше малко и тихо — няколко десетки грубовати дървени бунгала. От двете страни на главната улица бяха наредени железария, супермаркет и бензиностанция. Имаше пристанище, където даваха лодки под наем, а до него — магазинче за рибарски принадлежности и ресторант с надпис:
КОФА И СТРЪВ
Докато Лъки и Майк бавно вървяха из центъра на селото, от железарията излязоха няколко души, за да видят двете нежелани привидения. Лъки отново бе нахлузил на краката си найлоновите чували, а Майк се бе превил на две и се държеше за ребрата.
— Да опитаме ей там — каза Лъки и посочи ресторантчето. — Аз ще говоря. Трябват ни пари за пиячка.
Двамата се приближиха до задната част и усетиха миризма на ядене от кухнята.
— Хей — извика Лъки и потропа на вратата.
След минута отвътре излезе красива млада русокоса жена, облечена в блуза без ръкави и джинси. На колана й бе затъкнат тефтер за поръчки, а зад ухото — молив.
— Да? — каза тя.
— Добро утро — усмихна се Лъки. — Аз и Майк сме много гладни. Днес е неделя, ден за християнско милосърдие, затова се питахме дали не може да свършим някаква работа срещу малко храна. Или още по-добре — срещу малко пари за нещата от първа необходимост — шампоан, самобръсначки. Каквото и да ни дадете, ще бъде високо оценено, госпожо.
Той се усмихна още по-широко, така че се видя счупеният му зъб.
— Ще попитам Бари. Той е шефът. В задния двор са влизали миещи мечки и са разхвърляли боклука навсякъде. Може да изчистите. Чакайте малко.
Тя изчезна и след няколко секунди се появи отново и им даде по две големи понички със захар.
— Седнете там — рече младата жена и посочи една пейка под бора.
— Благодаря. Аз съм Лъки, а това е Майк.
— Казвам се Стейси — каза хубавицата.
8. Пътуващият проповедник
— Ева била съблазнена от змията и родила син. Ето защо онова първо семе, за което се разказва в Битие, е било на дявола — крещеше преподобният Фанън Кинкейд на паството си. — Онзи син е бил Каин, който после убил брат си Авел.
Беше десет часът в неделя сутринта и преподобният Фанън Кинкейд стоеше пред импровизиран олтар в параклис, направен от материали, изхвърлени или откраднати от къщите покрай железопътната линия „Пасифик Юг“. Отгоре беше опънато огромно зелено платнище.