Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Те се разделиха и тръгнаха към доктор Сандърс. И изведнъж възрастният мъж ги нападна. Направи го с такава ярост и ожесточение, че двамата двайсетгодишни мъже не можаха да го удържат. Сидни започна да дере лицата им — и щракаше със зъби: опитваше се да ги хапе!
На верандата изтичаха още двама войници. Загледаха стъписани как възрастният зъболекар се бие с двамата им другари, които бяха три пъти по-млади от него, после изтичаха на улицата и четиримата заедно успяха да обуздаят Сандърс.
Завързаха ръцете му зад гърба с коланите си и го завлякоха в ресторанта. Барни предложи да го заключат в празния килер в задната част на заведението. Помещението нямаше прозорци и се заключваше с катинар. Затвориха го там, но продължиха да чуват несвързаните му крясъци.
— Какво му стана? — смаяно попита Барни. Никой не отговори.
Стейси Ричардсън имаше теория. Но само доктор Чарлс Лак знаеше точно какво се бе случило.
— Имаме произшествие — каза той по телефона на Декстър Демил. — Мисля… Мисля…
— Какво мислиш? — нетърпеливо извика Декстър, който беше в лабораторията си в сграда номер шест в затвора във Ванишинг Лейк.
— Имаме проблем. Един тип в ресторанта току-що се побърка и уби съпругата си. — Доктор Лак започна да шепне. — Държеше се точно като експерименталните обекти вчера.
— Това е невъзможно! — извика Демил. — Как е могло да стане?
— Явно някои от проклетите ти комари са избягали — изсъска доктор Лак. — Казах ти, че това е грешка. Не трябваше да използваме аеробиологичен разпространител на заразата.
— Да не говорим за това сега. Стой там. Ей сега ще дойда.
След петнайсет минути в града пристигна екип от затвора. Доктор Демил беше първият, който изскочи от микробуса без прозорци. Той влезе в ресторанта с медицинската си чанта в ръка. След него тичаха трима военни полицаи. Барни отключи катинара и предпазливо открехна вратата на килера. Стейси Ричардсън се премести така, че да може да наблюдава какво става.
Доктор Сидни Сандърс бе коленичил на пода и се бе облегнал на стената. Ръцете му още бяха завързани зад гърба. В очите му вече не блестеше гняв, а отчаяние и озадаченост. Той се опита да стане, но залитна и също като Трой Лий, падна на дясната си страна. По брадичката му се стичаха лиги.
— Търси маркировка от интервенция — каза Демил на доктор Лак: имаше предвид ухапване от комар. Знаеше, че клиентите на ресторанта няма да разберат научната терминология. — Виж дали ще можеш да я изолираш. После ще направим сканиране.
Двамата бързо смъкнаха ризата на Сандърс и огледаха гърба и врата му.
— Ето тук — каза доктор Лак и посочи ухапване от комар на врата на умиращия мъж.
— Отведете го в микробуса — заповяда Декстър. — Зарежете стерилността. Трябва да действаме бързо.
— Какво става? — попита Барни. — Това има ли нещо общо с експериментите, които правите в затвора?
Но доктор Лак и доктор Демил вече вървяха след униформените военни полицаи, които изнасяха от ресторанта умиращия шейсет и пет годишен зъболекар. Хвърлиха го в микробуса, блъснаха Барни настрана, треснаха задната врата и потеглиха.
Мери Сандърс лежеше мъртва в сепарето. Барни се обади на съдебния лекар и на шерифа, които се намираха на осемдесет километра, в Бракетвил. Шерифът каза, че щели да дойдат колкото е възможно по-скоро, и предложи на Барни да сложи Мери в хладилника за риба на пристанището.
Стейси Ричардсън се измъкна от ресторанта в суматохата и отиде в двустайното си бунгало, което Барни понякога даваше под наем на служителите си. Видя, че двамата скитници са приключили с почистването, но са заминали, без да изчакат да получат пари или храна. Предположи, че като всички останали бездомници, и те са болезнено чувствителни към уязвимостта си и са избягали.
Извади ключа, отвори вратата и влезе в бунгалото. Седна на малкото бюро и взе от лавицата папка с надпис ПРИОНИ.
Отвори на частта, озаглавена СИМПТОМИ И ПРОТИЧАНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.
После обърна на празна страница и написа: „Доктор Сидни Сандърс, стоматолог. Вероятно настъпване на смъртта — около десет и трийсет на 16.07.1999. Състоянието изглежда свързано с поражения върху невроните и не прилича на никое от познатите. Вероятна ятрогенна инфекция, самоубийствена ярост, последвана от епилепсия. Преносител на заразата — комар.“
После подробно описа странното самоубийствено държане на доктор Сандърс.
В папката имаше и няколко снимки на Чарлс Лак и на Декстър Демил, направени с фотоапарат с телеобектив, както и информация за научните им изследвания. Под биографията на Демил Стейси добави: „Психически лабилен, дисоциативен и склонен към самоубийство“. А се предполагаше, че стабилният и жизнерадостен Макс е пъхнал в устата си дулото на ловджийската пушка и е натиснал спусъка.