Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Чековете са в архива на „Сиборд банк“. От кого знаете за тях?
Поклатих глава. Балу каза, че не дава пет пари, ако се разчуе, че ни е помогнал да го открием, но нямах намерение да съобщавам нищо на този тип.
— Не е важно — отвърнах аз. — Важни са чековете, осребрени от Елинър Деново. Имам едно предложение. Ние двамата много не си допаднахме. Утре ще доведа Ейми и нещата може да потръгнат. Тя ще ви хареса. Много приятно момиче е. Както сигурно знаете, завършила е колежа Смит, има приятна външност и обноски и няма… — прекъснах речта си, защото той се размърда. Бавно свали крака от стола, стъпи на тревата, завъртя задник, изправи се и ми хвърли леден поглед.
— Не знам нищо за никаква Ейми и нищо за никаква Елинър Деново. Ако има такава Елинър Деново и тя е осребрявала чекове, плащани от моята сметка, не знам как са попаднали в ръцете й и не ме интересува. Ако публикувате нещо от тези глупости, ще ви смажа. — Той се обърна и тръгна към къщата.
Мястото беше приятно — имаше изглед към реката, цветя, зеленина — и аз постоях. Малко след като Джарет се прибра в къщата, дойде Оскар и се разположи под сянката на едно дърво с дълги тесни листа. Подвикнах към него: „Как се казва това дърво?“, но не получих отговор. Би било интересно да остана така около час, за да проверя колко дълго мога да издържа без да правя нищо, но ожаднях и тъй като се съмнявах, че Оскар ще напусне поста си, за да ми донесе нещо за пиене, реших да си тръгна. Прекият път до мястото, където бях паркирал херона, минаваше точно край него, но се направих, че не го забелязвам.
Криволичещата асфалтирана алея беше почти четвърт миля и завършваше със седемметрови каменни колони, където завих наляво, след още миля — надясно и двайсет минути по-късно, включващи едно спиране за чаша сок, стигнах до отбивката към щатската магистрала. Видях надпис: НЮ ЙОРК — ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ МИЛИ. Никога не правя опит за дълбоки размишления, когато карам — размишленията не водят до никъде, а карайки по този начин, може да стигнете там, където не бихте искали. Нямаше и за какво толкова да размишлявам — знаех какво трябва да правя. Още във вторник вечерта, след като Ейми си тръгна, с Улф постигнахме съгласие без спор по въпроса какво да предприемем в случай, че Джарет ме изгони.
Бях обещал да й кажа какво е станало, затова излязох от магистралата „Хенри Хъдсън“ при Деветдесет и шеста улица и прекосих Сентръл Парк по Осемдесет и пета. Да се мъча да намеря разрешено място за паркиране, щеше да е все едно да търся игла в купа сено и затова продължих до гаража на Второ авеню, където Елинър Деново беше държала колата си. Не ме питайте защо и как, но винаги имам чувство, че е полезно да — видя местата, свързани по някакъв начин с даден случай, дори да не ми говорят нищо. Продължих пеш към квартирата на Ейми по пътя, който Елинър беше изминала за последен път и се убедих, че вечер не се изисква особено умение от човек, който е знаел, че е излязла с колата си, да паркира на ъгъла на Второ авеню, да я изчака да излезе от гаража и да тръгне по Осемдесет и трета улица. До този момент, разбира се, той ще е запалил двигателя и ще е готов да потегли.
Не дадох на Ейми подробен доклад. Рядко постъпваме така с клиентите — те винаги се сърдят защо сте казали така, а не иначе, и се чудят как не сте се сетили, че ви лъжат. Не й съобщих и каква е следващата точка от програмата. В този случай става още по-лошо — те възразяват, като изтъкват някаква налудничава причина или имат по-добро предложение. Изложих й съществените факти и най-важният въпрос според нея беше дали мисля, че Джарет й е баща. Въздържах се да дам мнение. Казах й, че най-вероятно е така, но лично аз не бих рискувал да се обзаложа и на долар нито за, нито против. Помъчих се да измъкна от нея какво точно смята да прави, когато най-после се доберем до истината, но си тръгнах, без да разбера — съмнявам се дали тя самата знаеше. Явно въпросът си оставаше открит и тя нямаше отговор преди да разбере със сигурност кой е баща й.
Когато се прибрах, оставаха само десет минути до вечеря. Пълният доклад трябваше да почака, докато се справим с телешкото руло с къри, салатата от целина и пъпеш и боровинковата торта. Преместихме се в офиса за кафето. Щом свърших доклада си, включващ и отбиването при Ейми, първото, което ме попита, беше типично за него. Наля си всичкото кафе, отпи и каза:
— Мисля, че е много възможно Пол Ревиър да е правил сребърно сметало. Откъде ти хрумна такова нещо?
Почуках с юмрук по челото си.
— Веднъж споменахте, че колкото повече пълниш главата си, толкова повече събира. Откъде, според вас, изскачат нещата, които човек никога не слагал в главата си? Ето защо не мога да отговоря на въпроса ви.