Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
— Е, поне знаем откъде да започнем.
— Което не ни помага особено, Пърси. Търсенето на малък остров насред пълно с чудовища море…
— Стига! Нали все пак съм син на бога на моретата? Това е моя територия. Не вярвам да е чак толкова трудно.
Анабет свъси вежди.
— Ще трябва да помолим Тантал за разрешение да заминем. Но той няма да ни пусне.
— Няма как да ни откаже, ако му кажем довечера пред всички. Целият лагер ще ни чуе. Ще го притиснат и ще го принудят да се съгласи.
— Дано. — В гласа й се долови лека надежда. — Хайде да свършваме с тези чинии. Подай ми маркуча с лавата, моля.
Вечерта край лагерния огън децата на Аполон извадиха инструментите си. Мъчеха се да ни вдигнат духа, което след нападението на птиците хич не беше лека задача. Седяхме в полукръг по каменните пейки, припявахме унило и се взирахме в огъня, докато те дрънкаха на китарите и лирите.
Огънят беше вълшебен, така че колкото по-силно пеехме, толкова по-високо се вдигаха пламъците. Те променяха дори и цвета си спрямо настроението ни. Някои вечери пламъците се издигаха до пет-шест метра височина и грееха в ярколилаво. Тази обаче огънят беше висок не повече от метър и половина и едва топлеше.
Дионис си тръгна рано. Издържа само няколко песни, като мърмореше, че дори и играта на морски шах с Хирон е била по-забавна. Изгледа сърдито Тантал и се отправи към голямата къща.
Когато песента свърши, Тантал се обади:
— Беше прекрасно!
Пристъпи напред с шишче в ръка и нехайно се опита да свали от него поразтопения локум. Но преди да успее да го докосне, той излетя от шишчето. Директорът посегна да го сграбчи, но локумът предпочете самоубийството и скочи в огъня.
Тантал се обърна към нас и се усмихна студено.
— Така! Няколко обявления за утрешната програма.
— Господине! — обадих се аз.
Той премига.
— О, момчето от кухнята иска да ни каже нещо?
Неколцина от хижата на Арес се изкикотиха, но аз бях твърдо решен да не им позволя да ме накарат да замълча с подигравките си. Изправих се и погледнах Анабет. Слава на боговете, тя застана до мен.
— Имаме идея как да спасим лагера — рекох.
Възцари се пълна тишина, бях сигурен, че сме привлекли вниманието на всички, тъй като огънят заискря в яркожълто.
— Така ли? — отвърна безучастно Тантал. — Ако пак е свързано с колесници…
— Не, става дума за Златното руно — отвърнах. — Знаем къде е.
Пламъците станаха оранжеви. Бързо, за да не може Тантал да ме прекъсне, разказах съня си за Гроувър и острова на Полифем. Анабет се включи и напомни за славата на руното. От нея историята звучеше доста по-убедително.
— Руното може да спаси лагера — заяви накрая тя. — Сигурна съм.
— Глупости! — отвърна директорът. — Няма от какво да го спасявате!
Всички го зяпнаха смаяно, той леко се сви и побърза да добави:
— Освен това, Морето на чудовищата е огромно. Нямате представа къде точно да търсите.
— Напротив, имаме — възразих аз.
Анабет премига объркано и прошепна в ухото ми:
— Наистина ли?
Кимнах. Когато следобеда Анабет беше споменала пътуването ни с таксито на сестрите Грайи, една лампичка беше светнала в главата ми и сега изведнъж всичко се навърза.
— 30,31:75,12!
— Аха — измърмори Тантал. — Благодарим ти много за тези безсмислени числа!
— Това са координати — продължих аз. — Дължина и ширина. Учили сме за това в училище.
Дори и Анабет изглеждаше впечатлена.
— Трийсет градуса и трийсет и една минути северна ширина и седемдесет и пет градуса и дванайсет минути западна дължина. Прав е! Сестрите Грайи ни дадоха координатите. Пада се някъде в Атлантическия океан, близо до бреговете на Флорида. Точно в Морето на чудовищата! Трябва да ни позволите да заминем!
— Почакайте малко! — сряза я директорът.
Но останалите лагерници вече крещяха:
— Подвиг! Подвиг!
Пламъците се издигнаха към небето.
— Не е необходимо! — не се предаваше Тантал.
— Подвиг! Подвиг!
— Добре! Добре! — извика той, очите му искряха гневно. — Искате да ви изпратя на подвиг, така ли, малки негодници?
— Да!
— Хубаво — съгласи се Тантал. — В такъв случай ще позволя на най-добрия да поеме на това опасно пътешествие, да открие Златното руно и да го донесе в лагера. Или по-скоро да намери смъртта си.
Сърцето ми биеше оглушително. Нямаше да позволя на Тантал да ме изплаши. Трябваше да замина. Трябваше да спася Гроувър и лагера. Нищо не можеше да ме спре.
— Първо обаче той трябва да се допита до оракула — продължи Тантал. — След това може да избере двама придружители от останалите лагерници. Мисля, че е ясно кой трябва да замине.