Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
— Стимфалийски птици! — извика Анабет. Накара конете си да забавят ход, за да се изравним с нея. — Ако не ги прогоним, ще ни изкълват до смърт!
— Тайсън, обръщаме! — заповядах аз.
— Объркахме пътя ли? — попита той.
— Както винаги — измърморих под нос и насочих колесницата към трибуните.
Анабет се движеше до нас.
— На бой, герои! — изкрещя тя, но гласът й се изгуби в цвърченето на птиците и избухналата суматоха.
Хванах поводите в една ръка, а с другата измъкнах Въртоп. Ято птици с щракащи метални човки се спусна към лицето ми. Мечът им пресече полета, разлетя се перушина, но това беше само капка в морето. Оставаха още милиони от гадните пернати. Една от тях ме клъвна по врата и от болка едва не изскочих от колесницата.
Анабет не се справяше кой знае колко по-добре. Близо до трибуните облакът от птици ставаше по-гъст.
Неколцина от лагерниците се опитваха да дадат отпор на нападателите. Децата на Атина се криеха зад щитовете си. Синовете на Аполон бяха извадили лъковете и стрелите си, но не смееха да стрелят в мелето, за да не наранят някой от своите.
— Прекалено много са! — извиках аз. — Как можем да ги прогоним?
Анабет заби ножа си в един гълъб.
— Херкулес е използвал кречетало. Вдигнал е невероятен шум и така…
Очите й се разшириха.
— Пърси… Музиката на Хирон!
Веднага схванах идеята й.
— Мислиш ли, че ще свърши работа?
Тя подаде поводите на боеца си и най-спокойно скочи в моята колесница, все едно изобщо не се движехме.
— Към голямата къща! Това е единственият ни шанс!
Клариса тъкмо беше прекосила финала и като че ли едва сега си даваше сметка колко сериозен е проблемът с птиците.
Когато ни видя да се отдалечаваме, извика:
— Бягате ли? Битката е тук, страхливци!
Извади меча си и се отправи към трибуните.
Пришпорих конете да препуснат в галоп. Колесницата прелетя с гръм и трясък през полята с ягоди, прекоси игрището за волейбол и спря пред голямата къща. С Анабет на бегом влязохме вътре и изтичахме към стаята на Хирон.
Касетофонът му все още си стоеше на нощното шкафче. До него бяха любимите му касети. Взех най-кошмарната, която ми попадна пред очите, Анабет грабна касетофона и хукнахме обратно навън.
На хиподрума горяха няколко колесници. Окървавени лагерници се щураха насам-натам, а хищните птици разкъсваха дрехите им и ги кълвяха по главите. Тантал гонеше сладкиши по трибуната, крещейки:
— Всичко е под контрол! Не изпадайте в паника!
Спряхме пред финиша. Анабет приготви касетофона. Надявах се батериите да не са изтощени.
Натиснах копчето и включих любимия албум на Хирон с най-големите хитове на Дийн Мартин. Изведнъж се разнесоха цигулки и няколко жални гласа заприпяваха на италиански.
Стимфалийските птици направо пощуряха. Започнаха да летят в кръг и да се блъскат една в друга, все едно искаха да се самоубият. След това се вдигнаха в огромен облак и се отправиха към небесата.
— Стрелци! — извика Анабет. — Сега!
Децата на Аполон вече можеха да използват спокойно лъковете си. Повечето от тях изстрелваха по пет-шест стрели наведнъж. След няколко минути земята беше покрита от мъртви гълъби с бронзови човки, а оцелелите изчезваха към хоризонта.
Лагерът беше спасен, но опустошен. Повечето колесници бяха унищожени. Никой не се беше отървал невредим, на почти всеки лицето му беше разкървавено от острите човки. Децата на Афродита бяха изпаднали в истерия заради развалените си прически и перата и мръсотията по дрехите си.
— Браво! — извика Тантал. — Ето го и нашия първи победител!
Приближи се към финиша и положи златния лавров венец върху главата на смаяната Клариса.
След това се обърна и ми се усмихна.
— А сега трябва да накажем пакостниците, които се опитаха да провалят състезанието.
Седма глава
Приемам подаръци от непознат
Според Тантал стимфалийските птици си били стояли най-спокойно по дърветата в гората и изобщо нямало да ни нападнат, ако аз, Анабет и Тайсън не сме ги били предизвикали с несръчното си управление на колесниците.
Това беше толкова нечестно, че му казах да върви да си гледа работата и това изобщо не спомогна за оправяне на настроението му. За наказание той ни изпрати в кухнята — да мием тенджери и чинии цял следобед заедно с почистващите харпии. За да лъснат съдовете до блясък и да изтребят деветдесет и девет процента от известните ни бактерии и микроби, харпиите използваха лава вместо вода и затова с Анабет трябваше да си сложим азбестови ръкавици и престилки.