Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Ако не сте виждали древногръцка колесница, трябва да знаете, че основното при нея е достигането на висока скорост, а не удобството или сигурността. В общи линии тя представлява дървен кош, отворен отзад, поставен върху ос с две колела. Кочияшът стои прав през цялото време и чудесно усеща всяка неравност по пътя. Колесницата е направена от толкова тънко дърво, че ако не внимаваш при завиването, много лесно може да се преобърне и да се пребиеш. Усещането е много по-яко от това да караш скейтборд.
Хванах поводите и насочих конете към стартовата линия. Връчих на Тайсън един триметров прът и му обясних, че трябва да отблъсква колесниците, които се приближат към нас и да прихваща всичко, с което другите бойци се опитат да ни замерят.
— Но няма да удрям понитата с пръчката! — настоя той.
— Няма — съгласих се аз. — Нито пък хора, ако е възможно. Ще спазваме правилата. Отстранявай всичко по пътя ни и ме остави аз да управлявам конете.
— И така ще спечелим! — ухили се той.
Или по-скоро ще загубим, помислих си аз. Но все пак трябваше да се опитаме. Исках да покажа на останалите… Е, не бях сигурен какво точно. Че Тайсън не е толкова лош? Че не ме е срам да се появявам с него пред другите? Че не ми пука от презрителните прякори и шегите им?
Докато колесниците се подреждаха, по дърветата се появиха още гълъби с искрящи очи. Цвърчаха толкова силно, че привлякоха вниманието на зрителите и лагерниците започнаха притеснено да хвърлят погледи към дърветата, чиито клони провисваха до земята под тежестта на птиците. Тантал се правеше, че не ги забелязва, но се наложи да повиши глас, за да го чуем:
— Състезатели! Готови!
Той спусна рязко ръка и това беше сигналът за начало. Колесниците се раздвижиха. Подкови зачаткаха в прахоляка. Тълпата се развика.
Още в първия миг се чу едно гадно „хрус“. Обърнах се и видях как колесницата на Аполон се обръща. Синовете на Хермес, Травис и Конър Стол, я бяха закачили със своята — може би без да искат, но по-вероятно беше да са го направили нарочно. Двете момчета на Аполон бяха успели да скочат, а пощурелите коне влачеха колесницата настрани. Травис и Конър се смееха доволно, но усмивките им бързо угаснаха, когато конете на Аполон се врязаха в техните и колесницата на Хермес също се преобърна. Разлетяха се изпочупени дъски, четирите коня се въргаляха на земята.
Две колесници по-малко само за първите десет метра. Страхотно състезание!
Отново насочих вниманието си напред. Движехме се добре, пред колесницата на Арес, но Анабет беше далеч пред нас. Тя вече правеше първия завой и нейният боец весело ни помаха за сбогом.
Отборът на Хефест също ни настигаше.
Бекендорф натисна някакво копче и от едната страна на колесницата се появи отвор.
— Извинявай, Пърси! — извика той. Към нашите колела се изстреляха три тежки топки, вързани с верига. Щяха да ги счупят на мига, ако Тайсън не ги беше отблъснал с един удар на пръта. След това той разклати силно колесницата на Хефест, която се отклони от пистата, а ние прелетяхме напред.
— Браво, Тайсън!
— Птиците! — извика той.
— Какво?
Препускахме с такава скорост, че почти нищо не чувах, но Тайсън посочи към гората и веднага разбрах какво го беше уплашило. Гълъбите бяха излетели от дърветата. И сега се спускаха като торнадо право към колодрума.
И какво толкова? Това си бяха обикновени гълъби.
Концентрирах се отново върху състезанието.
Направихме първия завой, колелата скърцаха зловещо от напрежението и за малко не се преобърнахме, но вече бяхме на два метра от Анабет. Ако успеехме да се доближим още малко, Тайсън можеше да използва пръта си и да…
Боецът на Анабет вече не се усмихваше. Измъкна копие и се прицели в мен. Понечи да го хвърли и в този миг чухме писъците.
Гълъбите се спускаха като пикиращи самолети над публиката и останалите зад нас колесници. Бекендорф беше под обсада. Неговият боец слепешката размахваше ръце в напразен опит да прогони нападателите. Колесницата се отклони настрани и се понесе през полята с ягоди, от бронзовите коне се вдигаше пара.
В колесницата на Арес Клариса изкрещя нещо и боецът й бързо опъна камуфлажна мрежа над коша. Гълъбите се спускаха над нея, кълвяха и деряха с нокти ръцете на боеца, който се мъчеше да закрепи мрежата, но Клариса стискаше зъби и гледаше право напред. Нейните конски скелети не обръщаха никакво внимание на случващото се. Птиците кълвяха празните дупки на очите им и прелитаха през ребрата и гръдния им кош, но жребците продължаваха устремения си галоп.
Зрителите обаче нямаха техния късмет. Гълъбите атакуваха всички подред и принуждаваха лагерниците да побегнат панически. Отблизо се виждаше, че не бяха обикновени гълъби. Пламтящите им очи гледаха зло. Човките им бяха от бронз и ако съдех по писъците, явно бяха остри като бръсначи.