Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Натисна копчето и връзката прекъсна.
— Извинявай. Услугите за експресни доставки са в невероятен възход. Та за какво говорехме преди малко…
— По телефона ви има змии.
— Какво? А, те не хапят. Джордж, Марта, кажете здрасти.
— Казваме — прозвуча в главата ми дрезгав мъжки глас.
— Стига си се надувал — обади се женски глас.
— Защо? — попита Джордж. — Аз върша всичката работа.
— Престанете! — Мъжът прибра телефона в джоба си. — Та, докъде бяхме стигнали? А, да. Тишината и спокойствието.
Кръстоса крака и се взря в звездите.
— Откога не съм си почивал истински… Откакто се появи телеграфът, все бързам, бързам, бързам… Кое е любимото ти съзвездие, Пърси?
Мислите ми все още бяха при малките зелени змийчета, но отвърнах:
— Херкулес.
— Защо?
— Защото… Ами защото той не е имал никакъв късмет. В това отношение е бил по-зле и от мен. Така в сравнение с него се чувствам по-добре.
Мъжът се усмихна.
— А не защото е бил силен, известен и така нататък?
— Не, не.
— Ти си интересен младеж. И сега какво?
Веднага разбрах за какво ме питаше — какво възнамерявах да правя за руното.
Но преди да отговоря, от джоба се разнесе приглушеният глас на змията Марта.
— Деметра на втора линия.
— В момента съм зает — отвърна непознатият. — Кажи й да остави съобщение.
— Ще се обиди. Предишния път, когато не й вдигна, всички цветя в отдела за доставка увехнаха.
— Кажи й, че имам среща! — Мъжът въздъхна. — Извинявай, Пърси. Та, какво казваше?
— Ъъъ… Кой точно сте вие?
— Умно момче като теб трябва отдавна да се е досетило.
— Покажи му! — замоли се Марта. — Откога не съм била с истинските си размери!
— Не я слушай — обади се Джордж. — Само иска да се изфука!
Мъжът отново извади телефона си.
— Оригиналната форма, моля.
Телефонът заискря в ослепително синьо и започна да нараства, докато се превърна в еднометров дървен жезъл с криле на гълъб на върха. Джордж и Марта, истински змии в реални размери, се преплитаха в средата. Това беше кадуцей, символът на Номер 11.
Буца заседна в гърлото ми. Най-сетне разбрах на кого ми приличаше мъжът с елфическите черти и палавите искрици в очите.
— Вие сте бащата на Люк — рекох. — Хермес.
Богът облиза устни. Заби жезъла в пясъка, все едно беше плажен чадър.
— Бащата на Люк. Малцина биха се сетили да ме представят така. Повечето ме наричат бога на крадците. Или пък бога на вестоносците и пътешествениците, ако искат да бъдат любезни.
— Богът на крадците звучи най-добре — подхвърли Джордж.
— О, не му обръщай внимание — намеси се Марта и стрелна език към мен. — Просто ревнува, защото Хермес ме обича повече.
— Не е вярно!
— И още как!
— По-кротко, вие двамата — предупреди ги Хермес, — или ще ви превърна отново в телефон и ще му изключа звука! Пърси, още не си отговорил на въпроса ми. Какво ще правиш със задачата?
— Не ми разрешиха да замина.
— Така е. И това ще те спре ли?
— Искам да замина. Трябва да спася Гроувър.
Хермес се усмихна.
— Познавах едно момче… Беше дори по-малко от теб. Всъщност си беше направо бебе.
— Пак се започна — изпъшка Джордж. — Само за себе си говори!
— Млъкни! — сряза го Марта. — Да не искаш да ни изключи звука и да ни сложи на вибрация?
Богът не им обърна внимание.
— Една нощ се измъкнало изпод носа на майка си от пещерата и откраднало стадото на Аполон.
— И той не го ли е удушил на мига? — попитах.
— Хмм, не. Всъщност всичко се подредило много добре. За да възмезди Аполон за кражбата, момчето му дало един инструмент, който тъкмо било направило — лирата. Аполон бил толкова запленен от музиката, че гневът бързо му минал.
— И каква е поуката?
— Поуката ли? — премига Хермес. — Богове, това да не е някаква притча? Историята е съвсем истинска. Истината има ли поука?
— Ами…
— Добре, какво ще кажеш за: „Кражбата невинаги е нещо лошо“?
— На мама едва ли би й харесало.
— Плъховете са вкусни — обади се Джордж.
— Това какво общо има? — попита Марта.
— Нищо — призна той. — Но съм гладен.
— Добре, може и друго — рече Хермес. — Например: „Младите невинаги се подчиняват на разпорежданията, но ако рискуват и постигнат нещо хубаво, понякога избягват наказанието.“ Как ти се струва?
— Значи смятате, че трябва да замина, въпреки че нямам разрешение?
Очите на Хермес заискриха.
— Марта, би ли ми подала първия пакет?
Марта отвори уста и не спря да я отваря, докато не зина така, че можех спокойно да пъхна ръката си до лакътя. Отвътре се показа метален термос — едновремешен термос с черна пластмасова капачка. По него бяха изрисувани в червено и жълто бойни сцени от Древна Гърция — герой убива лъв, а по-нататък повдига триглавото куче Цербер над главата си.