Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Дойде една богата жена, чийто мъж и синове бяха загинали, бранейки крепостните стени. По време на опустошенията тя избягала при брат си от страх. Когато се върнала, заварила къщата си превърната в бардак. Курвите се навлекли с нейните дрехи и накити. Искаше къщата да ѝ се върне, както и скъпоценностите.
— Дрехите може да задържат — отстъпи жената.
Дани ѝ върна накитите, но отсъди, че е загубила къщата, след като я е изоставила.
Дойде един бивш роб — обвиняваше благородник от фамилията Зак. Наскоро бил взел за съпруга освободена жена, която топлела ложето на благородника, преди градът да падне. Благородникът отнел девствеността ѝ, използвал я за удоволствие и ѝ направил дете. Новият ѝ съпруг искаше благородникът да бъде скопен заради изнасилване и искаше кесия злато също така, да изплати отглеждането на благородническото копеле. Дани му даде златото, но не и скопяването.
— Когато е легнал с нея, съпругата ви е била негова собственост, можел е да прави с нея каквото пожелае. По закон изнасилване няма.
Разбираше, че решението не го удовлетворява, но ако почнеше да скопява всеки, който е насилил робиня, скоро щеше да управлява град от скопци.
Дойде едно момче, съвсем младо, мършаво и с белег, облечено в омачкан сив токар с провиснали сребърни ресни. Гласът му се накъса, щом ѝ заразказва как двама от домашните роби на баща му се вдигнали през нощта, когато бе паднала портата. Единият убил баща му, другият — по-големия му брат. Двамата изнасилили майка му, после убили и нея. Момчето се отървало само с белега на лицето, но единият от убийците продължавал да живее в бащината му къща, а другият станал войник на кралицата — един от Мъжете на Майката. Искаше бесило и за двамата.
„Аз съм кралица на град, построен върху прах и смърт.“ Дани нямаше друг избор, освен да му откаже. Беше обявила пълно опрощение за всички престъпления, извършени по време на щурма. А и не можеше да накаже роби затова, че са се вдигнали срещу господарите си.
Щом му го каза, момчето се втурна към нея, но краката му се оплетоха в токара и то се просна по очи на пурпурния мрамор. Белвас Силния мигом се озова до него, вдигна го с една ръка и го разтърси, както мастиф разтърсва плъх.
— Стига, Белвас — извика Дани, а на момчето каза: — Цени този токар, защото ти спаси живота. Ти си още момче, затова ще забравя какво се случи тук. Ти също трябва да го забравиш. — Но на излизане момчето погледна през рамо и щом видя очите му, Дани помисли: „Харпията си има още един син.“
Към обед вече усещаше тежестта на короната и твърдостта на скамейката. При толкова много чакащи не прекъсна за обяд, а прати Джикуи до кухните да ѝ донесе питка, маслини, смокини и сирене. Хапваше по някой залък, докато слушаше, и отпиваше по глътка разредено вино. Смокините бяха чудесни, маслините — още по-прекрасни, но виното оставяше в устата ѝ стипчив метален вкус. От дребното бледожълто грозде, характерно за тези райони, не ставаше добро вино. „С вино няма да търгуваме.“ А и Великите господари бяха изгорили най-добрите лозя, наред с маслиновите дървета.
Следобеда дойде скулптор и предложи да подмени главата на голямата бронзова харпия на Площада на Очищението с друга, изваяна в образа на Дани. Тя му отказа възможно най-учтиво. В Скаазадан беше уловена щука с безпрецедентна големина и рибарят искаше да я подари на кралицата. Тя се възхити на рибата, възнагради рибаря с пълна кесия сребърници и прати щуката в кухните. Медникар ѝ беше направил броня от лъскави халки, за да я носи във война. Прие я с искрена благодарност; беше красива, лъскавата мед щеше да блести чудесно под слънцето, макар че ако я застрашеше истинска битка, щеше да предпочете да е облечена в стомана. Може и да беше само едно младо момиче, което нищо не знае за военни дела, но от това разбираше.
Пантофките, пратени ѝ от Краля касапин, я стискаха непоносимо. Дани ги изу, изрита ги, подви единия си крак под себе си, а другия залюля напред-назад. Не беше много величествена поза, но не държеше да е величествена. От короната я болеше главата, а задникът ѝ бе изтръпнал.
— Сир Баристан — подвикна тя. — Вече знам от какво най-много се нуждае един владетел.
— Кураж ли, ваше величество?
— От бузи като желязо. Долните имам предвид.
— Ваше величество поема твърде много върху себе си. Трябва да прехвърлите това на съветниците си.
— Твърде много съветници имам и твърде малко възглавнички. — Дани се обърна към Резнак. — Колко още?
— Двайсет и трима, ваше величество. Със съответно толкова претенции. — Сенешалът огледа списъка. — Едно теле и три кози. Другите ще са овце и агнета, несъмнено.