Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Тази врата води към малка кухня — каза Буров на Лиза. — Там ще намерите чаши и нещо за пиене.
— Така ли?
— Ще бъдете ли така любезна да ни приготвите по нещо за пиене? — попита Буров след кратко колебание.
Лиза го изгледа недружелюбно и отиде в кухнята.
— Тази жена е много… независима — каза тихо Буров на Холис. После добави: — Американка. Как се оправяте с тях?
— Интересни са — каза Холис.
— Те са разглезени кучки. — Буров седна в креслото близо до огъня. — Зимата дойде. Свикнахте ли с руската зима?
— Почти напълно. Получих наградата „Джоуел Барлоу“.
— Да, чух този запис.
Холис не отговори.
— Не разбрах всичко, но трябва да ви кажа, че бях вбесен. Беше обидно, злонамерено и изпълнено с омраза.
— Наистина бе проява на лош вкус — съгласи се с него Холис. — Може би не трябва да подслушвате какво си говорят другите.
— Приятелката ви харесва Русия.
— Но не и хората, които управляват Русия сега.
— Сега и завинаги.
— Не мисля така, полковник Буров.
— Бъдете реалист, полковник Холис.
— Опитвам се.
Буров сви рамене и добави:
— Мога ли да ви дам един съвет? Опитайте се да я накарате да си затваря устата. Тук сме доста снизходителни, защото това е единственият начин да използваме мозъците ви години наред. Но някои от инструкторите отидоха твърде далеч.
— И вие ги застреляхте.
— Само като крайна мярка — отговори Буров. — Седнете. Не приличате на себе си. Седнете.
Холис седна на един двоен диван срещу камината. Лиза се върна с три чаши на малък метален поднос и подаде една на Холис.
— Бренди. — Тя също си взе и остави подноса на малка масичка. Буров взе чашата си и я вдигна.
— За новия ви дом — пи сам. — И така, не смятате ли, че това е за предпочитане пред мъченията, глада и смъртта?
— Все още не сме сигурни — отговори Лиза.
Известно време Буров я съзерцаваше, после каза:
— Секса. И двамата се питате как се справяме с този проблем. Видяхте няколко жени. Част от тях са курсантки, а има и шест американски инструкторки, с които още не сте се срещнали. Но тук има и много други жени, докарани за американските преподаватели. Би било нереалистично да очакваме, че тези мъже ще функционират нормално през всичките тези години без жени. Но Додсън например бе от онези, които сякаш не се нуждаеха от женска компания. Подразбрахме, че не е допускал никакви сексуални контакти, и чух, че го е правил, за да остане верен на жена си. Вярвате ли на това?
Буров изпи глътка бренди.
— Е, в началото много мъже имаха безразборни полови контакти. Но сега повечето от тях са се установили и са създали моногамни връзки. Всички жени са от ГУЛАГ, преобладават политическите, но има и няколко криминални, главно икономически престъпления. Добре образовани са и американците успяват да поддържат доста добри и трайни взаимоотношения с тях. А и повечето от жените са с антисъветски настроения, точно така и са стигнали до ГУЛАГ в началото. Много от тях имат доживотни присъди, а тези, които са нямали, са ги получили тук.
— Тези двойки женени ли са законно? — попита Лиза.
— Не, поне според съветските закони. Били са извършени някакви църковни бракосъчетания. Освен това, както ви казах, все още имаме и диваци — онези, които ходят в басейна в петък вечер. Животът тук е такъв, какъвто сами си го направите. Като на Запад. — И добави: — Мисля, че по ирония на съдбата тук ще изпитвате по-малко носталгия по Америка, отколкото в посолството.
Холис откри, че брендито го е ударило в главата, а и Буров вече му бе омръзнал до смърт.
— Бихме искали да останем сами — каза той.
— Разбира се — Буров стана. — Прекарахте две доста изморителни седмици. — Той отиде до вратата. — Ако имате нужда от нещо, обръщайте се към домакина в щаба. В източния край на главния път има търговски център. Тук всички получават заплата. Ще ви дам парите ви за седмицата като аванс. Ще намерите пътните си чанти в спалнята, която е зад тази врата. За съжаление багажът ви бе предаден на роднините ви.
— А иконата на госпожица Роудс? — попита Холис.
— О, ще кажа да ви я изпратят, ако искате. Кой е изрязал сърпа и чука върху нея?
— Предполагам, че семейство Келъм — отговори Холис.
— Мислите ли? Спомням си ги от времето, когато бяха тук — беше преди десет години. Рядко изпращаме двойки, но възнамеряваха да постъпят като домашни прислужници в някакво влиятелно семейство на политици. Доколкото разбрах, в Америка трудно се намират слуги, така че не е проблем човек да си намери работа като такъв. А веднъж влезли в къщата, получават неограничен достъп до всичко. — Буров добави: — Тук обучаваме хората да проявяват лична инициатива, нещо, което за съжаление не е характерна черта за руснаците. Но в разузнаваческата дейност това е половината от играта. Не сте ли съгласен, полковник?