Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
В седем се обади Клинт, за да й каже, че е купил нова кола — черна тойота от Ню Джърси, което означаваше, че я е откраднал и сега тя е с номера от Джърси. Преди да затвори, й подхвърли:
— Не се тревожи, Анджи, тази вечер ще празнуваме.
Можеше да се обзаложи, че ще празнуват, каза си Анджи.
В осем часа тя сложи близнаците в кошарката. Кати дишаше тежко и пареше. Даде й аспирин, сетне детето се сви на кълбо и засмука палеца си. Точно сега Клинт и Лукас се срещат с човека, който носи парите, помисли си Анджи. Нервите й бяха опънати.
Кели прегърна сестра си. Синята пижамка с мечета бе смачкана и разкопчана на вратлето й. Гащеризончето, с което сега беше Кати, бе тъмносиньо, а блузката — на сини и бели шахматни квадрати.
— Ние бяхме две малки момиченца в синьо, приятел — запя Анджи. — Две малки момиченца в синьо…
Кели я погледна, очите й се отвориха широко, когато Анджи повтори последния ред от куплета два пъти:
— Но бяхме разделени.
Анджи загаси лампата, затвори вратата на спалнята и отиде във всекидневната. Ау, какъв образцов, идеален ред цари тук, помисли си саркастично тя. Изглеждаше по-добре от доста време насам. Трябваше обаче да запази инхалатора. Лукас я накара да го изхвърли.
Погледна часовника. Осем и десет. Клинт трябваше да паркира на две пресечки от Калъмбъс Съркъл с крадената кола в осем часа. До този момент Пайд Пайпър трябваше да е задвижил нещата.
Не беше му казано да носи оръжие, но Клинт реши да го вземе благодарение на нейното окуражаване.
— Помисли си малко — рече му тя. — Да речем, че си тръгнеш с откупа и някой те последва. Ти си добър стрелец. Ако наистина те сгащят, прицели се в крака на полицая или в гумите на колата му.
Така че сега нерегистрираният пистолет на Клинт лежеше в джоба му.
Анджи си направи кана кафе, седна на дивана и включи телевизора. С чаша черно кафе, което едва не изгори устата й, в едната ръка и с цигара в другата, тя напрегнато наблюдаваше как говорителят обяснява, че може би в момента става предаването на откупа.
— Нашата уебстраница бе залята със съобщения от наши зрители. Хората се молят колкото е възможно по-скоро двете малки момиченца в синьо да се върнат в прегръдките на своите родители, чиито сърца са разбити.
Анджи се разсмя.
— Опитай пак да познаеш какво ще стане, пич — рече тя и се усмихна самодоволно на тържественото лице на говорителя.
27
Една неотдавнашна статия в списание я описваше като „шестдесет и три годишна жена с мъдри и състрадателни лешникови очи, с навита на пръстенчета сива коса и закръглено меко тяло, което предлага удобна и успокоителна прегръдка — истинско лоно за бебетата и малчуганите“. Доктор Силвия Харис беше завеждащ педиатричното отделение на Презвитерианската болница в Манхатън. Когато научи за отвличането на близначките, веднага се опита да се свърже с Маргарет и Стийл Фроли, но успя само да им остави съобщение. Объркана и разтревожена, доктор Харис се обади на секретарката на Стийл и я помоли да му предаде, че всички нейни познати и тя самата се молят момиченцата да останат живи и невредими.
През петте дни, през които децата бяха в неизвестност, тя продължи да изпълнява задълженията си, провеждаше срещи и визитации, без да престане нито за миг да мисли за близначките.
Като на видеолента, която непрекъснато се превърташе отново и отново, доктор Харис виждаше онзи късен есенен ден преди три години и половина, когато Маргарет Фроли й се обади.
— На колко месеца е плодът? — попита тя младата майка.
— Терминът е на двадесет и четвърти март — отвърна Маргарет с щастлив и развълнуван глас. — Току-що разбрахме, че ще бъдат момиченца близнаци, а съм чела някои от вашите статии за близнаците. Ето защо искам вие да бъдете техният педиатър.
На предварителната среща те моментално се харесаха. Още преди да се родят бебетата, познанството им с доктор Харис се превърна в топло приятелство. Тя им даде цяла камара книги, посветени на специалната връзка между близнаците, а когато изнасяше лекции по темата, семейство Фроли често пъти бяха сред слушателите. Примерите за това как единият близнак изпитва болката на другия и как си изпращат телепатични съобщения, дори когато са на различни континенти, направо ги очароваха.
Когато Кати и Кели се родиха — две здрави и красиви момиченца, Стийл и Маргарет изпаднаха в екстаз. Лекарката също, макар и поради професионални причини. Спомените се въртяха в ума на Силвия, докато заключваше бюрото и се приготвяше да си върви вкъщи. Тогава бе получила шанс да изследва еднояйчни близнаци от минутата на тяхното раждане — и момиченцата потвърждаваха всичко, което някога бе писано за връзката между близнаците. Веднъж доведоха на преглед Кати, чиято настинка се бе усложнила с бронхит. Стийл остана в чакалнята с Кели. В момента, в който сложи инжекцията на Кати, сестричката й започна да вие отвън. И това бе само един от многото подобни примери. Бе посъветвала Маргарет да води дневник за поведението на децата. И колко пъти си бе мислила, че Джош с огромна радост би се грижил за момиченцата и би ги наблюдавал?