Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
Шофьорът от „Ексел“, Ейнжъл Розарио, спря до тротоара на Петдесет и девета улица и Десето авеню. Възрастният мъж, който влачеше количка за багаж и надничаше в прозорците на колите, паркирани покрай тротоара, сигурно бе неговият пасажер.
— Вие ли сте господи Бейли?
Ейнджъл протегна ръка към дръжката на количката.
— Ще отворя багажника, сър.
— Не. Трябва да извадя нещо от чантите. Сложете ги на задната седалка.
— Но те са мокри — възрази Ейнджъл.
— Тогава ги сложете на пода — разсърди се Бейли. — Направете го!
— Добре. Само да не получите удар. — През двадесетте години практика като шофьор в „Ексел“ Ейнджъл бе виждал доста смахнати пасажери, но този определено го разтревожи. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да получи сърдечен удар, а Ейнджъл не искаше да спомогне за подобно развитие на нещата, като спори с него. Пък и от този курс можеше да падне щедър бакшиш, ако е услужлив, помисли си. Въпреки че дрехите на пътника бяха подгизнали от дъжда, личеше си, че са скъпи, а в гласа му се долавяха аристократични нотки. Не беше като предишния му пътник — една жена, която му вдигна скандал, че й е начислил такса и за престой. Гласът й стържеше като ръждясала косачка.
Ейнджъл отвори задната врата на колата, но Бейли не влезе, докато куфарите не бяха свалени от количката и нагласени на пода. Трябваше да сложи количката в скута му, мислеше си ядосано Ейнджъл, докато я сгъваше и поставяше на предната седалка. Той затвори вратата, заобиколи и влезе на мястото си.
— Бруклинският музей, нали?
— Нали така са ви казали.
— Даа. Ще вземем вашия приятел и ще го откараме заедно с вас в хотел „Пиер“16. Предупреждавам ви, че може да отнеме доста време. Движението е натоварено, пък и в този дъжд… по-разумно е да е бавно.
— Разбирам.
Когато колата тръгна, новият телефон на Франклин Бейли започна да звъни.
— Намерихте ли шофьора? — попита Пайд Пейпър.
— Да, в колата съм.
— Прехвърлете парите от куфарите в две торби за смет. Завържете ги със синята вратовръзка, която носите, и с червената, която трябва да е в джоба ви. Ще ви се обадя след малко.
Часът беше девет и двадесет.
29
В девет и петнадесет телефонът в бунгалото пронизително иззвъня. Звукът му беше стряскащ и накара Анджи почти да подскочи. Тя тъкмо бе отворила вратата на спалнята, за да нагледа децата. Затвори я бързо и изтича да вдигне телефона. Знаеше, че не може да е Клинт — той винаги се обаждаше на мобилния телефон.
— Ало?
— Анджи, аз съм обиден. О-би-ден! Мислех, че с моя стар приятел Клинт щяхме да пием по биричка снощи.
„О, не!“ — помисли си Анджи. Обаждаше се оня хапльо — Гас, и по шума, който се чуваше, отгатна, че е в кръчмата на Данбъри. А по размазания нечленоразделен говор се познаваше колко пенливи е изпил. Все пак трябва да е внимателна, напомни си тя. Веднъж Гас се бе изтърсил неканен на вратата в търсене на компания.
— Здрасти, Гас — рече, опитвайки се да звучи мило и приятелски. — Клинт не ти ли се обади? Казах му. Снощи се чувстваше много уморен и си легна рано-рано.
Откъм спалнята се разнесе плач — висок и силен, и Анджи осъзна, че в бързината си да отговори на телефона не бе затворила напълно вратата. Опита се да покрие слушалката с ръка, но беше късно.
— Това детето, което гледаш, ли е? Чувам, че някой плаче.
— Да, това е детето, което гледам, и отивам да го видя как е. Клинт излезе да види някаква кола, която се продава в Уонкърс. Ще му кажа да ти се обади утре вечер да пиете по едно.
— Дано дойде с новата кола. Тази, дето я карате сега, е истински капан за плъхове.
— Така си е. Гас, нали чу, че детето плаче? Ще кажа на Клинт за утре вечер, нали?
Анджи понечи да окачи слушалката, но преди да затвори напълно, вече събудената Кели се развика:
— Мамо! Мамо!
„Дали Гас щеше да осъзнае, че е чул две деца, а не едно, или вече бе толкова пиян, че да не може да направи разликата?“ — помисли си разтревожено тя. Нищо чудно да се обади отново, това бе напълно в негов стил. Все си търсеше някого, с когото да си побъбри, това беше сигурно. Отправи се към спалнята. Двете близначки вече се бяха изправили, държаха се за пръчките на кошарката и викаха майка си. Добре де, може да се справи поне с едната, мислеше си Анджи, като измъкна един чорап от скрина и го завърза около устата на Кели.
30
Агент Ангъс Самърс държеше телефона до ухото си, без да откъсва очи от колата пред тях, докато агент Бен Таглионе я следваше. В нея се возеше Франклин Бейли. Веднага след като видя логото на „Ексел Драйвинг Сървис“, Самърс се свърза с диспечера на фирмата. Кола 142 бе наета на името на Бейли и бе платена с карта „Американ Експрес“ пак на негово име. Дестинацията беше Бруклинският музея, откъде щяха да вземат един пасажер, а след това щяха да отидат до хотел „Пиер“ на Шейсет и първа улица и Пето авеню. Прекалено точна информация, помисли си Самърс, и следователно подозрителна. Така мислеха и всички останали участници в проследяването. Въпреки това агенти на ФБР вече бяха на път към музея, а друга група бе оградила хотела.
16
Луксозен петзвезден хотел в Ню Йорк на Пето авеню. — Б.пр.