Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
Как Пайд Пайпър бе узнал номера на кредитната карта на Бейли? Усещането, че ръководителят на отвличането бе човек, който познава семейството отблизо, ставаше все по-силно. Но не това бе най-важното в момента. Първо трябваше да спасят момиченцата. После щяха да мислят за залавянето на престъпниците.
Пет други коли с агенти следваха колата на Бейли. По Уест Сайд Драйв движението бе почти спряло. Онзи, който очакваше Бейли, за да вземе парите, може би вече нервничеше на мястото на срещата, мълчаливо се безпокоеше Самърс. Знаеше, че същото тревожи и останалите. Жизненоважно за децата бе похитителите да получат парите, преди да изгубят контрол и да се паникьосат. В противен случай никой не можеше да предскаже какво щяха да сторят на децата.
На мястото, където от Уест Сайд Драйв се излизаше към Световния търговски център, причината за задръстването стана ясна. Имаше катастрофа. Когато най-накрая минаха на сантиметри от ударилите се коли, движението драматично се ускори. Самърс се наведе напред, за да не изпусне от очи черния седан, една от многото черни коли на пътя, които изглеждаха напълно еднакви в дъжда.
Като поддържаха дистанция от три коли помежду им, те следваха колата на „Ексел“, докато заобиколиха носа на Манхатън и след това се обърнаха на север по Франклин Делано Рузвелт Драйв. Бруклинският мост вече се виждаше, светлините му бяха размазани от дъжда, който вятърът безмилостно брулеше. Сетне на Саут стрийт колата на „Ексел“ направи рязък завой наляво и изчезна в отбивката. Агент Таглионе изръмжа, докато се опитваше да се престрои в лявата лента, но бе невъзможно да го направи, без да се сблъска с колата, който караше успоредно с него.
От ярост Самърс сви ръце в юмруци и в този момент телефонът му иззвъня.
— Все още сме зад тях — съобщи му агент Бъди Уинтърс. — Отново се отправят на север.
Часът беше девет и половина.
31
Доктор Силвия Харис прегърна хлипащата Маргарет Фроли. Думите не вършеха работа в момент като този, помисли си тя. Над рамото на младата жена срещна погледа на Стийл. Измършавял и бледен, той изглеждаше безпомощен и някак по-млад от своите тридесет и една години. Мъчеше се да сдържи собствените си сълзи.
— Те трябва да се върнат тази нощ! — прошепна Маргарет, гласът й бе натежал от тревога и мъка. — Те ще се върнат тази нощ! Трябва да вярвам в това! Знам, че ще се върнат.
— Нуждаем се от вас, докторе — обади се Стийл развълнувано. За миг замълча, след което продължи с очевидно усилие: — Дори похитителите на децата ни да се държат добре с тях, със сигурност те са уплашени и объркани. А и Кати кашля много лошо.
— Маргарет ми го каза, когато се обади — обясни тихо Силвия.
Уолтър Карлсън наблюдаваше загриженото й лице и можеше да прочете мислите й. Доктор Харис вече бе лекувала Кати от пневмония и си даваше сметка, че дълбоката кашлица е опасна за малката й пациентка.
— Запалил съм камината в дневната — рече Стийл. — Да отидем там. Бедата със старите къщи е, че повечето стаи са или прекалено топли, или прекалено студени, както и да нагласите термостата.
Карлсън разбираше, че Стийл се опитва да изтръгне жена си от все по-засилваща се тревога, която я измъчваше. Когато телефонира на доктор Харис и я помоли да дойде, Маргарет всъщност изрази на глас своето убеждение — че Кати е много болна. Сега младата жена стоеше до прозореца и гледаше навън.
— Ако след като вземат парите, похитителите оставят децата на дъжда, Кати със сигурност ще развие пневмония.
После помоли Стийл да донесе дневника, който водеше от раждането на децата.
— Трябва да опиша събитията от тази седмица — обясни тя на Карлсън с немощен глас. — Когато момиченцата ми се върнат, ще бъда толкова щастлива и ще се опитам да забравя всичко. Искам да опиша какво е да очакваш. — И почти бълнувайки, добави: — Моята баба често ми повтаряше, когато бях дете и очаквах с нетърпение рождения си ден или Коледа: „Чакането не изглежда дълго, след като е свършило“.