Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Две малки момиченца в синьо
Две малки момиченца в синьо - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Две малки момиченца в синьо

Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:

Маргарет и Стийл Фроли празнуват третия рожден ден на момиченцата си — Кели и Кати, като организират детско празненство в новия си дом. Вечерта след тържеството на децата двамата отиват на официална вечеря в Ню Йорк. Когато се връщат вкъщи, полицията вече е там, бавачката е намерена в безсъзнание, децата са изчезнали, а в спалнята е оставена бележка с искане за откуп. Похитителят съобщава, че при предаването на откупа ще съобщи къде ще бъдат оставени момиченцата. И той се обажда наистина, но в колата, паркирана зад изоставен ресторант, е само Кели. Шофьорът е мъртъв, край него е оставена бележка, в която се обяснява, че случайно е убил Кати и е хвърлил тялото й в океана.
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 102
Перейти на страницу:

Поговорихме си много приятно — спомняше си Лайла, опитвайки се да измъкне още някоя подробност от спомените си. — Казах на госпожа Фроли, че друга дама точно преди нея купи еднакви дрешки за близначета. Но едва ли са били нейни, защото не бе сигурна в размерите. Помоли да й препоръчам нещо. Трябвали й дрешки за горе-долу тригодишни момиченца.

Лайла хвана обедните новини по телевизията в сряда, точно преди да тръгне за работа. Поклати съчувствено глава, докато гледаше как Маргарет и Стийл Фроли прекосяват улицата, за да стигнат до дома на съседа, а няколко минути по-късно тичат към друга къща малко по-надолу по улицата.

— Въпреки че нито семейството, нито ФБР потвърдиха новината, вярваме, че тази сутрин Пайд Пайпър — както се е нарекъл похитителят, — се е обадил във връзка с откупа на телефона на техен съсед — каза говорителят по Си Би Ес.

Лайла гледаше лицето на Маргарет Фроли в едър план, съсипано от болка, под очите й тъмнееха големи кръгове.

— Не открихме Робинсън Гейзлър, изпълнителния директор на компанията, за да разберем дали трансферът на парите е бил извършен — продължи коментаторът, — но ако това е станало, ясно е, че следващите двадесет и четири часа ще бъдат критични. Тече шестият ден откакто Кати и Кели Фроли бяха отвлечени от спалнята им. Отвличането стана около девет вечерта в четвъртък.

Миличките, те сигурно са били по пижамки, когато са ги взели, помисли си Лайла, като посегна за ключовете от колата си. Тази мисъл се въртеше в главата й през целия път до работата и продължи да я измъчва, докато окачваше палтото си и прекарваше гребена през кълбото от червена коса, разрошена на ветровития паркинг. Закачи на блузата си табелката с надпис „Добре дошли в «Абис» — аз съм Лайла“, сетне влезе в малката стаичка, където се помещаваше счетоводството на магазина.

— Искам да проверя продажбите си от сряда, Джийн — обясни на счетоводителката. Не помнеше името на жената, която купи дрешките за близнаци, но й хрумна, че може да го открие по бележката. Беше взела два еднакви комплекта гащеризончета и блузки с дълги ръкави, бельо и чорапки. Не купи обувки, защото нямаше представа за номера.

За пет минути Лайла провери всички касови бележки и намери онази, която търсеше. Бе подписана от госпожа Клинт Даунс, жената беше използвала карта „Виза“. „Дали да не накара Джийн да телефонира във «Виза» и да поиска адреса?“ — зачуди се Лайла. Хайде без глупости, упрекна се тя и бързо се упъти към етажа за продажби.

По-късно, все още неспособна да потисне чувството, че трябва да проследи подозрението си докрай, Лайла помоли счетоводителката да се опита да намери адреса на жената, купила дрешките за тригодишни близначета.

— Добре. Ще пробвам. Ако не искат да ми дадат адреса, ще кажа, че си е забравила някакъв пакет тук.

— Благодаря, Джийн.

Във „Виза“ госпожа Клинт Даунс бе записана на адрес Очърд Авеню 100, Данбъри.

Лайла не бе сигурна как трябва да постъпи, но си спомни, че Джим Гилбърт, пенсиониран полицай от Данбъри, днес щеше да вечеря с майка й. Щеше да го попита.

Когато се прибра, завари майка си и Джим да пият коктейл в дневната. Лайла си сипа чаша вино и седна с гръб към камината. Сърцето й биеше силно, в ускорен ритъм.

— Джим — поде тя, — мама сигурно ти е казала, че аз продадох онези сини кадифени роклички на Маргарет Фроли.

— Чух тази история.

Дълбокият му баритон винаги й се струваше неуместен, тъй като не съответстваше на мършавата му фигура. Докато говореше, любезното му изражение сякаш се втвърди.

— Помнете ми думата! Няма да намерят тези дечица, живи или мъртви. Според мен те вече са извън страната и всички тези приказки за откуп са за заблуда.

— Джим, знам, че звучи налудничаво, но само няколко минути преди да продам рокличките на Маргарет Фроли, една жена купи дрешки за тригодишни близнаци, а дори не знаеше точния им размер. Не ти ли се струва странно?

— Е, и?

Лайла реши да скочи в дълбокото.

— Питам се, не е ли изключително съвпадение? Ами ако тази жена е свързана с отвличането и е купила дрешки, защото е предполагала от какво ще имат нужда? Когато са били отвлечени, близнаците на Фроли са били само по пижамки. Децата на тази възраст често се цапат. Не може да стоят с едни и същи дрехи пет дни.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 102
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)