Две малки момиченца в синьо
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Две малки момиченца в синьо». Краткое содержание книги:
Беше разказала на Стийл и Маргарет за починалия си съпруг. Младото семейство й напомняше за нейния живот с Джош. Двамата Фроли се бяха срещнали в правния факултет. Тя и Джош също бяха колеги — състуденти в медицинския факултет на Колумбийския университет. Разликата бе, че Фроли имаха близнаци, докато те с Джош така и нямаха щастието да си родят деца. След завършването си създадоха обща педиатрична практика. А когато бе само на четиридесет и две, един ден Джош призна, че се чувства ужасно зле. Изследванията показаха, че има рак на белите дробове в последен стадий — истинска ирония на съдбата, която Силвия успя да приеме без горчивина само благодарение на огромната си вяра. Единственият път, когато го бе видяла да се кара на пациент, беше при влизането на една майка в кабинета, а дрехите й миришеха на цигари. Джош я бе попитал с леден глас: „И вие пушите около това дете? Не разбирате ли на каква опасност го излагате? Трябва да спрете веднага“.
Маргарет бе казала по телевизията, че се притеснява за Кати, бои се, че е настинала. Когато похитителят пусна запис с гласовете на децата, едното наистина кашляше. Кати бързо развива пневмония, мислеше си Силвия. Не й се вярваше похитителят да я заведе на лекар. Едва ли би поел такъв риск. Дали да не се обади на полицията в Риджфийлд, да обясни, че е педиатърът на момиченцата, и да попита дали не е уместно да даде някакви указания по телевизията, адресирани към похитителите — какво да направят, ако Кати се разболее и вдигне температура.
В този момент телефонът й иззвъня. За миг се изкуши да остави на телефонния секретар да запише съобщението, но някакъв импулс я накара да вдигне слушалката. Беше Маргарет, а гласът й звучеше сякаш всеки момент ще припадне.
— Докторе, откупът се плаща в момента и момиченцата скоро ще се върнат при нас. Възможно ли е да дойдете? Осъзнавам, че искам прекалено много, но много се боя за здравето им. Чух, че Кати кашля много лошо.
— Тръгвам — рече Силвия Харис. — Пратете човек да ми покаже пътя към вашата къща.
28
Мобилният телефон в ръката на Франклин Бейли зазвъня. Той го отвори с треперещи пръсти и го притисна до ухото си.
— Франклин Бейли слуша — произнесе с пресъхнала уста.
— Браво, господин Бейли, вие сте забележително точен. Моите поздравления. — Шепотът не можеше да бъде разпознат. — Незабавно тръгнете надолу към Осмо авеню и Петдесет и седма улица. Завийте надясно по нея и вървете на запад до Девето авеню. Изчакайте на северозападния ъгъл. Не се оглеждайте на всяка стъпка. Ще ви се обадя точно след пет минути.
Агентът от ФБР Ангъс Самърс, облечен в парцаливите мръсни дрипи на бездомник, се бе свил на тротоара, подпрян до стената на архитектурната забележителност, която някога е била музеят „Хънтингтън Хартфорд“13. До него стоеше очукана количка, покрита с найлон и пълна със стари дрехи и вестници, така си осигуряваше някакво прикритие, в случай че някой го наблюдава. Както на всички други агенти, участващи в акцията, и неговият мобилен телефон бе програмиран така, че да прехване всяко обаждане на телефона на Франклин Бейли. Проследи с поглед как Бейли започва да влачи количката с куфарите по улицата. Възрастният човек се напрягаше доста поради тежестта на багажа и бързо бе измокрен до кости от проливния дъжд.
С присвити очи Самърс огледа околността около Калъмбъс Съркъл. Дали похитителят и неговата банда бяха някъде сред тълпата? Или бяха изпратили Бейли за зелен хайвер да обикаля из целия Ню Йорк, за да проверят дали не го следят и да се отърват от преследвачите?
Докато Бейли изчезваше бавно от погледа му, Самърс лениво се изправи, забута количката за пазаруване към ъгъла и изчака светофара. Знаеше, че камерите са насочени към сградата на „Таим Уорнър“ и в ротондата се записва всеки сантиметър от площада пред нея.
13
Бяла мраморна сграда с венециански мотиви, построена от милиардера Хънтингтън Хартфорд през 1964 г. като галерия за модерно изкуство на Калъмбъс Съркъл 2, но съществувала като такава само 5 години, а после е превърната в Нюйоркски културен център. — Б.пр.