Две малки момиченца в синьо

„Той ще го накара да изхвърли нашия телефон“, помисли си агент Самърс, докато стоеше на алеята пред „Холидей Ин“ и подслушваше разговора. Очевидно похитителят наблюдаваше всяко движение на Бейли, а това означаваше, че е в някоя от сградите с апартаменти наоколо. Видя как едно такси спря от другата страна на улицата и някаква двойка излезе от него. Знаеше, че десетина агенти шофират таксита, а на задните им седалки има други агенти. Идеята бе да свалят предполагаеми пътници близо до мястото, където чака Бейли, така че ако му наредят да наеме кола, да не изглежда подозрително, че съвсем наблизо има свободно такси. Ала сега Пайд Пайпър се опитваше да направи така, че всеки, който следи Бейли, да се разкрие.

Възрастният човек трябваше да измине още четири пресечки в дъжда, влачейки тежките куфари със себе си. Съмърс се тревожеше за Бейли, докато го гледаше как завива на север, следвайки инструкциите на похитителя. Надяваше се да не припадне, преди да стигне до мястото за предаване на парите.

Едно такси с надпис „Поръчка на таксиметров превоз и лимузини“ спря до тротоара. Самърс претича да го вземе.

— Ще заобиколим Калъмбъс Съркъл — нареди той на агента, който шофираше — и ще спрем на Десето близо до Шейсета улица.

На Франклин Бейли му трябваха десет минути, за да стигне до магазина на „Дуейн Рийд“. Когато излезе, носеше в ръката си малък пакет и телефон, но ФБР вече не можеше да подслушва инструкциите на Пайд Пейпър. Под погледа на Самърс Бейли влезе в една кола и потегли.

Вътре в магазина Майк Бензара, студент в центъра „Фордхам-Линкълн“, който работеше тук в свободното си време, за да припечелва някой и друг долар допълнително, мина покрай касата. Спря, когато видя мобилен телефон да лежи между дъвките и бонбоните по рафтовете. Я виж ти, много хубав и модерен апарат, помисли си, докато го подаваше на касиерката.

— Жалко, че не сме служба „Загубени вещи“ — пошегува се той.

— Този е вторият за днес — рече касиерката, като го прибра в чекмеджето под касата. — Обзалагам се на кутия понички, че принадлежи на възрастния мъж с куфарите. Тъкмо плащаше торбичките за смет и новия телефон, който купи, когато неговият започна да звъни. Помоли ме да продиктувам номера на новия на човека, който му се обаждаше. Каза, че очилата му били замъглени и не можел да го прочете.

— Може би си има любовница и не иска жена му да открие номера й, когато провери сметките.

— Не. Говореше с мъж. Вероятно е бил букмейкърът му.

— Отвън има един седан, който ви очаква — инструктира Пайд Пайпър Бейли. — Името ви е написано на стъклото от страната на пътника. Не се страхувайте. Колата е с номер 142 на „Ексел Драйвинг Сървис“15. Резервацията е на ваше име. Помолете шофьора да качи куфарите на задната седалка до вас.