Сънят на сукубата

— Сигурно — каза тя най-накрая. Издиша тежко и от това гърдите й изпъкнаха дори повече от обикновено.

— Джорджина е професионалист — каза Хю и протегна ръка да я потупа утешително. Той не беше сърдечен и жалостив тип и по-скоро искаше да пипне гърдите й. — Поне така се говори. Явно никога няма да разбера — добави той и ми отправи горчив поглед.

— Ако е вярно — каза Тоуни, — тогава защо гаджето й я е отсвирило?

Момчетата казаха едновременно «О!» и жадно впериха поглед в нас, очевидно очаквайки отдавна предсказания женски бой. Гневът, който изпитвах по-рано, се надигна отново, подхранен от алкохола и некомпетентността на Тоуни.

Сграбчих чашата си и отидох до бара да ми я напълнят. Излизането с приятелите бързо губеше чара си. Една нова сукуба нямаше право да се подиграва на проблемите в личния ми живот, особено след като не можеше да прелъсти никого. Стига да исках, тази вечер можех да забия поне дузина. По едно и също време.

И оглеждайки тълпата, осъзнах, че можех да отбележа лесна точка.

Мъжът от книжарницата, онзи с книгите за фетиши, стоеше на бара и говореше с бармана. Изглежда не беше с компания. Бързо се обърнах, за да не ме познае. Получих питието си, занесох го на масата на приятелите си и отидох в тоалетната, без да кажа и дума. От години се налагаше да използвам тоалетните, за да се трансформирам и нямаше изгледи това да се промени. Направих тялото си високо и изящно и добавих чуплива златиста коса, подобно на балерините от представлението по-рано тази вечер. Щях да покажа на Тоуни какво значи хубава блондинка.

Върнах се и улових погледа на Коди. Разбира се, приятелите ми ме разпознаваха каквато и форма да приемех, и той ме погледна объркано, когато отново се отправих към бара. Застанах до мъжа от книжарницата и си поръчах друго питие. Този път той се обърна и ме забеляза. Усмихнах се.

— Това добро ли е? — попитах и кимнах към червената смес, която той пиеше.

— Горе-долу — той вдигна чашата и погледна в нея. — Това е космополитън с нар. Поне така мисля.

— Честно казано, малко е момичешко… Нищо лично.

— Няма проблеми.

Барманът плъзна към мен чаша с уиски с лед. Мъжът до мен се засмя.

— Все едно ме кастрира — каза той.

Усмихнах се и протегнах ръка, казвайки първото име, което ми дойде на ума.

— Аз съм Клара.

— Джуд.

— «Хей, Джуд»*.

[* Песен на «Бийтълс». — Бел.прев.]

Той въздъхна.

— Съжалявам — казах. — Не можах да се въздържа.

— Като всички останали.

— Сам ли си? — попитах.

Той се смути и разсеяно потърка пръста, на който по-рано имаше брачна халка.

— Да.

— Аз също.

Опита се да ме огледа незабележимо, но не се справи никак добре.

— Малко ми е трудно да ти повярвам.

— Ами… — погледнах към чашата и прокарах пръст по ръба й. — Дълга история.

И бавно, умело, спретнах един разказ как съм имала среща с мъж и как той ми бил вързал тенекия. После трябвало да отидем в някакъв секс клуб, вметнах аз между другото. Това трябваше да е повече от достатъчно за човек като Джуд, за някой, който беше заинтригуван, но все още притеснен от идеята за екзотична сексуалност. Та така, казах неопределено аз, намеквайки за собствения си интерес към ексхибиционизма, много би ми се искало да видя какво представлява едно такова място.