Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Той я погледна сериозно, после кимна и се върна към документите.
— Както ви е известно, Питър беше проницателен инвеститор. Той доста се постара, за да остави семейството си осигурено — създаде няколко тръста, направи и някои застраховки.
— Точно това ми е трудно да разбера — прекъсна го тя. — Питър беше банков служител и притежаваше няколко акции, но освен къщата, която бе ипотекирана, и съдружието в галерията, той нямаше друга собственост — камо ли отделени пари, за да играе на стоковата борса. От къде е взел всичките тези пари?
Джени си припомни дългия списък, който й бяха връчили. От него ставаше ясно, че Питър е купувал имоти по продължение на цялото северно крайбрежие, като е използвал спада на цените на борсата. След като ги е привеждал в пазарен вид и е изчаквал да се повишат цените, ги е продавал, без да й каже нищо.
— Все пак от къде е намерил пари, за да започне? — продължи да упорства тя.
Уейнрайт кимна и се върна отново към папката.
— Изтегли солиден заем, като заложи къщата ви в Палм Бийч и така купи първите няколко имота, после ги препродаде и използва печалбата, за да купи следващите.
Тя се сети за огромната сума пари в банковата си сметка, за годините на лишения, когато едва успяваше да плати сметките и промърмори:
— Никога не ми е споменавал нищо за това.
— Предполагам, че не е искал да ви тревожи с финансовите въпроси. — Адвокатът се усмихна покровителствено.
Тя го погледна студено и смени темата на разговора.
— Какви са тези неща около рождения ми ден?
Джон Уейнрайт прелисти няколко документа на бюрото си и измъкна още една папка.
— Това е специално допълнение към завещанието на Питър, което касае лично вас. Той искаше да ви направи подарък за рождения ден, но…
Тя се приведе напред. Обзе я нетърпение и същевременно страх.
— Какво е то?
— Това е нотариален акт за една овцевъдна ферма — отвърна той, като разгърна папката.
Думите му я поразиха и тя се облегна отново на стола.
— Моля ви, да ми обясните по-подробно — каза най-накрая.
— Собствениците са се отказали от фермата преди двайсетина години. Съпругът ви видя в нея възможност да осъществи мечтата, която, вярвам, и двамата сте споделяли, и я купи — усмихна се той. — Питър бе много развълнуван. Искаше да ви изненада за двайсет и петия ви рожден ден. Помогнах му да подготви необходимите документи и да стигне до споразумение с управителя, който щеше да ръководи фермата до момента, в който вие двамата поемете нещата.
Джени се луташе в догадки и се опитваше да проумее фактите. В тишината, докато се мъчеше да сложи в ред мислите си, се чуваше само тиктакането на часовника. Нещата започваха да си идват на мястото. Питър й бе споменал, че рожденият й ден ще остане незабравим. За Коледа й подари медальон и намекна, че по някакъв начин този медальон е свързан с предстоящата изненада, но отказа да разкрие тайната му, не пожела да каже нищо и за това, което подготвя. Оттогава тя не сваляше медальона от врата си. Но да купи цяла ферма? Това надхвърляше и най-смелите й мечти. Не беше за вярване.
— Защо не ми споменахте за това още първия път?
— Заради изричните указания на Питър да не ви се казва нищо преди двайсет и петия ви рожден ден. — Тонът му бе премерен. — Уейнрайт, Добс и Стийл смятат за свой дълг да спазват точно волята на клиентите си.
Джени млъкна. Твърде късно се случваше всичко. Нямаше как да съживи тяхната мечта сама — не и сега. Но любопитството не й даваше мира.
— Разкажете ми повече за това място, Джон. Къде се намира?
— Намира се в северозападния край на Нов Южен Уелс, толкова навътре в пустошта, колкото може да достигне човек. Името на фермата е Чаринга, което, както бях осведомен, означава „свещен амулет“.
— Добре, но как Питър е открил това място? Какво го е накарало да го купи? Какво особено има в това място?
Той я погледна внимателно и когато накрая проговори, Джени имаше чувството, че не й казва всичко.
— Чаринга случайно бе сред имотите, с които се занимаваше кантората. Собствениците й ни бяха възложили да я управляваме до момента, в който намерим подходящ купувач. Така се случи, че Питър се оказа на подходящото място и в подходящото време. — Той се усмихна. — Чаринга е прекрасен имот.
Настъпи потискаща тишина. Тиктакането на часовника отмерваше минутите, докато Джени чакаше да чуе още подробности.