Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
- Карайте към Офиса, имаме да провеждаме експеримент, колеги.
Експериментът стартира след около час и се състоеше от серия емпирични изследвания, които Мишо проведе в Офиса зад кръчмата на бай Спас. Начинът, по който баскетболистчетата заработиха парите, се изразяваше в това, че разделени на групички и возени от Драго и Геша в две различни коли, те обиколиха цялата територия на „Звеното“ и си купиха от материала на съответните дилъри. Драго и Геша, скрити в колите наблизо, само посочваха явките на дилърчетата и после, снабдени с пликове и химикалки, прибираха материала в съответния плик, който надписваха с името или прякора на дилъра, отговарящ за района. Записваха и цената, на която се търгуваше в конкретния случай стоката. А бе с две думи направо изръчкаха махалата за наркотици и за няколко часа обиколиха всички, които уж работеха за тях.
Та сега Мишо хвана и изсипа сака с „пробите“ на масата. После отиде до уредбата и пусна един жесток албум на „Отекър“, препоръчан му от един пич, който много чаткаше от музика и просвещаваше народа от малко щандче, намиращо се във фоайето на кино „Левски“ срещу парка „Заимов“.
- Слушайте, пичове, слушайте. Нечовешки е този албум!
Драго и Геша, седнали един до друг на едно бюро, всъщност си беше ученически чин, държаха химикалки и пред тях бяха отворени тетрадки. Изглеждаха, все едно имаха класно по нещо и изчакваха темата.
- Тааакааа, момчета - продължи Мишо. - Сега започвам да правя качествена проверка на стоката, която нашите подизпълнителчета разпространяват. От вас искам да пишете каквото ви диктувам. Единият ще пише характеристиките и мои забележки, а другият - цената, за да сравним дали някой не прави повече пари, отколкото трябва, на гърба на уважаемите ни пациенти, за чието веселие сме поели ангажимент.
Мишо увеличи музиката и издърпа до масата едно меко и леко опърпано канапе. Нужно му беше удобство за този експеримент. Освен купчината пликове с материала, надписани с имена и цени, на масата пред него имаше шест други неща - малка дървена луличка, огледало, което беше гепил от тоалетната на ресторанта, обикновена запалка, отрязана сламка - някъде към 7-8 санта, чист парцал и една карта от „Булфон“
Мишо взе един плик от купчината и каза:
- Започваме, пичове! - Извади пакетче с коз от първия плик, отвори го, натъпка луличката, запали и мощно дръпна. - Пишете, т’ва е от Джуката. - Погледна бележката в плика, за да е сигурен, задържа дима за около десет секунди и после издиша с погнуса. - Пиши, Драго, копеле, козът е жмел, не е от нашия, ше го шибам у парцала. - Мишо изтръска лулата в ръба на масата и отвори другия пакет, който беше с амфети. Изсипа малко амфети, наряза си една тънка черта и я шмръкна. После избърса остатъка от огледалото с парцала. - Записвай, Драго, разреден ни е прашецът, д’еба. Този пичага здравата ни работи. Пиши амфети - греда, коз - кур. Геш, отбележи и цени. Там не се ебава. Пиши, начи, че козът струва...
„Експериментът“ продължи няколко часа, Мишо почива само веднъж, и то само за да изпие една бира. По време на опитите пиеше само студена вода. Да не си развалял вкуса, така им каза. След всяка линия или дръпка коз Драго и Геша го гледаха с все по-голямо страхопочитание. Количеството екстри, което пое Мишката, можеше да гътне за норматив малък ямайски отбор по крикет, но на нашия човек почти не му пролича, че е високо на черешата, само очите му бяха станали кървавочервени и движенията му - една идея по-насечени. Иначе минаваше от плик на плик като машина, все едно работеше на поточна линия. Шмъркаше, пафкаше, диктуваше. Яко псуваше също де, защото повечето материал се оказваше не точно този, който „Звеното“ продаваше. Накрая от последния плик извади голям конус, помириса го, усмихна се широко и го остави до огледалото, после директно си щипна от пакетчето с амфети и шмръкна. Пак се усмихна и кимна, запали конуса и доволно заключи:
- Ей този младеж, Марто, е образцов. Всичко е окей при него. Ами, пичове, смятам, че приключихме. Ще им се ебе пичката лелина на тези манафчета лъжливи, ама това утре ще стане. Сега ме оставете тук, смятам да дремна в Офиса, вие ходете да почивате. - Дръпна си и се усмихна блажено, притваряйки очи. - А утре, момчета, елате да пием кафенце към десет-десет и половина. Ще имаме много работа, ама много работа наистина. На братовчед ми също му се очертава да има сериозна активност. Утре съвсем ще се прочуе. А онова лайно, Коцето, ще бере суперсериозни ядове, хероин ще слага в марихуаната и прашеца нещастникът смотан. Утре ще го разкатая, аре сега ме оставете да дремна, че май малкооо попредобрих. - Дръпна си пак от джойнта и сякаш се унесе.