Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПСИХИЧЕСКОТО ВРЕМЕ
Научете се да използвате времето в практическите аспекти на живота си — това можем да наречем “часовниково време” — но щом приключите с практическите въпроси, веднага се връщайте към съзнанието за настояще. Така се избягва натрупването на “психическо време”, което е отъждествяване с миналото и непрестанно натрапчиво проектиране в бъдещето.
Часовниковото време е нещо повече от това да си уговорите среща или да планирате пътуване. То включва поуките от миналото, така че да не повтаряте отново и отново едни и същи грешки. Да си поставяте цели и да работите за постигането им. Да предвиждате бъдещето посредством модели и закони — физически, математически и т. н. Да се учите от миналото и да предприемате подходящи действия въз основа на предвижданията си.
Но дори и тук, в сферата на практическия живот, където не можем без препратки към миналото и бъдещето, най-важният фактор си остава настоящият момент. Всеки урок от миналото придобива смисъл и се прилага сега. Планирането и работата за постигането на определени цели се извършват сега.
Вниманието на просветления човек винаги е съсредоточено главно в Настоящето, но все пак той има периферно съзнание за време. С други думи, той продължава да използва часовниковото време, но е освободен от психическото.
Внимавайте, когато упражнявате това, за да не превърнете неволно часовниковото време в психическо. Например, ако в миналото сте допуснали грешка и сега си вземате поука, използвате часовниковото време. Ако обаче разсъждавате в ума си за нея, критикувате се, изпитвате угризения или вина, превръщате грешката в “себе си” — правите я част от себеусещането си. Така тя се превръща в психическо време, което винаги е свързано с фалшиво чувство за идентичност.
Ако си поставите цел и работите за постигането ѝ, използвате часовниковото време. Съзнавате къде искате да стигнете, но отдавате цялото си внимание на стъпката, която предприемате в момента. Ако обаче се съсредоточите изключително върху целта — може би защото се стремите към щастие, себеосъществяване или по-пълно себеусещане, вече не зачитате Настоящето. То се свежда до обикновено стъпало към бъдещето, без стойност само по себе си. Така часовниковото време се превръща в психическо. Пътят ви в живота вече не е приключение, а само маниакална потребност да стигнете, да постигнете, да “успеете”. Вече не виждате цветята край пътя, нито усещате аромата им, нито съзнавате красотата и чудото на живота, който се разгръща навсякъде около вас, когато сте тук, в Настоящето.
Разбирам върховното значение на Настоящето,
но не мога напълно да се съглася с вас, когато казвате,
че времето е пълна илюзия.
Когато казвам, че “времето е илюзия”, нямам намерение да правя философско изявление. Само ви напомням един прост факт — толкова очевиден, че може би ще ви бъде трудно да го проумеете и дори ще ви се стори безсмислен, но осъзнаете ли го напълно, той ще разсече като меч всички умотворни пластове усложнения и “проблеми”. Нека повторя: сегашният момент е всичко, което ще имате някога. Никога няма време, когато животът ви не е в “този момент”. Не е ли така?
ЛУДОСТТА “ПСИХИЧЕСКО ВРЕМЕ”
Ако се вгледате в колективните прояви на психическото време, няма да ви остане никакво съмнение, че то е психическо заболяване. Проявите му приемат формата на идеологии като например комунизма, националсоциализма или какъвто и да е друг национализъм, както и на тесногръди религиозни убеждения, изхождащи от постановката, че най-голямото добро е в бъдещето и затова целта оправдава средства. Целта е една представа, точка в умотворната проекция на бъдещето, когато ще бъде постигнато спасението в някаква форма — щастие, реализация, равенство, свобода и т. н. Нерядко средствата за постигането му включват поробване, изтезаване и убиване на хора в настоящето.
Изчислено е например, че за каузата на комунизма са били убити повече от 50 милиона души — за да се създаде един “по-добър свят” в Русия, Китай и други страни. Това е смразяващ пример как вярата в бъдещия рай създава ад в настоящето. Може ли да има съмнение, че психическото време е тежко и опасно психическо заболяване?
Как действа във вашия живот този мисловен модел? Опитвате ли се винаги да се озовете другаде, не там, където сте? Повечето от нещата, които правите, не са ли просто средство за постигане на някаква цел? Дали себеосъществяването винаги ви очаква зад следващия ъгъл, или може би се ограничавате до мимолетни удоволствия като секса, храната, питиетата, наркотиците, възбудата? Съсредоточени ли сте постоянно върху това да постигате, да успявате, или може би преследвате някаква нова възбуда или удоволствие? Вярвате ли, че ако придобиете още неща, ще бъдете по-пълноценни, достатъчно добри, психически цели? Чакате ли някой мъж или жена да придаде смисъл на живота ви?