Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
и някакво ново измерение. Трудно е да се обясни. Не знам как, но осъзнавах нещо невидимо, което усещах като същност на това дърво, негов вътрешен дух, ако щете. И някак си бях част от него. Сега разбирам, че никога преди не съм виждал истински това дърво, а само негов двуизмерен мъртъв образ. Сега, когато го погледна, все още остава нещо от това съзнание, но усещам как то се изплъзва. Разбирате ли, изживяването вече отстъпва в миналото. Може ли това да бъде нещо повече от бегъл поглед?
За миг сте били свободни. Влезли сте в Настоящето и затова сте възприемали дървото, без то да бъде засенчвано от ума. Съзнанието за Битието е станало част от възприятието ви. С измерението на безвремието настъпва друг вид знание, което не “убива” духа във всяко живо същество и всяко нещо. Знание, което не разрушава святостта и загадъчността на живота, а съдържа дълбока любов и преклонение пред всичко, което е. За това знание умът не знае нищо.
Умът не може да познае дървото. Той може да знае само факти или информация за него. Моят ум не може да познае вас, а само етикети, съждения, факти и мнения за вас. Само Битието е пряко знание.
Има място за ума и неговото знание. То е в практическата страна на делничния живот. Но когато той завземе всички страни на живота ви, включително взаимоотношенията ви с другите и с природата, се превръща в чудовищен паразит, който, ако бъде оставен без контрол, накрая ще унищожи изцяло живота на планетата и самия себе си, убивайки гостоприемника си.
Зърнали сте за миг как безвремието може да промени възприятията ви. Но това не е достатъчно, колкото и дълбоко и красиво да е било изживяването. Това, което е необходимо и което ни интересува тук, е трайното превключване на съзнанието.
Затова разбийте стария модел на отричане на сегашния момент и съпротивата срещу него. Превърнете в свой навик да отдръпвате вниманието си от миналото и бъдещето винаги, когато те не са ви необходими. Доколкото е възможно, прехвърлете се от времевото измерение в ежедневието. Ако ви е трудно да влезете пряко в Настоящето, започнете с това да наблюдавате обичайната склонност на ума си да се стреми да избяга от него. Ще установите, че обикновено си представяте бъдещето или като по-хубаво, или по-лошо от настоящето. Ако е по-добро, това ви носи надежда или приятно очакване. Ако е по-лошо, това създава тревожност. И двете са илюзия. Чрез самонаблюдението в живота ви автоматично навлиза повече присъствие. Щом се уловите, че отсъствате, присъствието вече е възстановено. Когато успявате да наблюдавате ума, вие вече сте напуснали капана му. Намесил се е друг фактор, нещо, което не е част от ума — наблюдаващото присъствие.
Присъствайте като наблюдатели на ума — на мислите и емоциите си, на реакциите си в различни ситуации. Проявявайте поне толкова интерес към реакциите си, колкото към ситуацията или хората, които са ги предизвикали. Забележете колко често вниманието ви е в миналото или в бъдещето. Не съдете и не анализирайте това, което наблюдавате. Наблюдавайте мисълта, почувствайте емоцията, следете реакцията. Не ги превръщайте в личен проблем. Ще усетите нещо, по-силно от нещата, които наблюдавате: спокойното наблюдаващо присъствие зад съдържанието на ума, безмълвния свидетел.
Необходимо е наситено присъствие, когато определени ситуации предизвикат реакция със силен емоционален заряд, например, когато бъде застрашена представата ви за себе си, когато се изправите пред предизвикателство, събуждащо страх, когато “всичко върви наопаки” или когато се събуди емоционален комплекс от миналото. В тези случаи сте склонни да изпадате в “несъзнание”. Реакцията или емоцията ви превземат — и се превръщат във вас. Вие ги осъществявате — опровергавате, аргументирате, нападате, отбранявате се… само че всичко това не сте вие, това е реактивният модел, умът в обичайния си режим на оцеляване.
Отъждествяването с ума му дава повече енергия. Наблюдаването на ума отнема енергия от него. Отъждествяването с ума създава още време. Наблюдаването на ума отваря измерението на безвремието. Енергията, която се отнема от ума, се превръща в присъствие. След като почувствате какво означава да присъствате, ви става много по-лесно просто да направите избора да напуснете времевото измерение, когато времето не ви е нужно за практически цели, и да навлезете по-дълбоко в Настоящето. Това не нарушава способността ви да използвате времето — миналото или бъдещето — когато се налага да прибягвате до него за практически цели. Не отслабва способността ви да използвате ума си. Дори я подобрява. Когато използвате ума си, той ще бъде по-остър, по-съсредоточен.