![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Да си припомним и тази често обсъждана тема — различната производителност на различните държавни икономики, например на Япония, Съединените щати, Франция и Германия. Но с различна производителност са и различните икономически отрасли във всяка от тези страни. Например стоманодобивната индустрия в Корея е също толкова ефективна, колкото и нашата, но всички останали корейски отрасли изостават от американските си конкуренти. Дали пък не е така, защото са и организирани по различен начин?…
Очевидно тези обществено-икономически различия зависят (поне донякъде) и от индивидуалния фактор. Например успехите на „Майкрософт“ със сигурност имат нещо общо с личните качества и талант на Бил Гейтс. Каквито и корпоративни стратегии да е прилагала, „Майкрософт“ едва ли е щяла да постигне същите успехи, ако лидерът й не притежаваше тези качества. Но дори и всеки член на групата да има несъмнени достойнства, това пак не отменя въпроса за нейната организация.
Сравнението между Китай, Индийския полуостров и Европа, което направих в епилога на ПВС, като че ли подсказваше и търсения отговор. Ставаше дума за технологическите нововъведения. Както и в предишния раздел, аз изказах мнението, че конкуренцията между отделните политически единици в географски разединената Европа е стимулирала нововъведенията, докато липсата на такава конкуренция ги е забавяла в „монолитния“ и единен Китай. Означава ли това обаче, че по-голямата политическа разединеност винаги се отразява благотворно на технологическия прогрес? Най-вероятно не, защото от географска гледна точка Индия е дори по-разединена и от Европа, но едва ли някога я е изпреварвала в технологиите. Горното ми помогна да внеса някои уточнения в своето „Правило на оптималната фрагментация“. Всъщност новото набира най-голяма скорост в общества, които са постигнали оптималната междинна степен на фрагментация, защото прекаленото „единство“ и прекалената „разединеност“ биха предизвикали еднакво негативен ефект.
Тази теза предизвика светкавичен отклик от страна на Бил Луис и другите шефове на „Маккинси Глоубъл Инститют“, една от водещите консултантски фирми, базирана във Вашингтон, която се занимава със сравнителни изследвания на икономиките в целия свят. Тези хора бяха толкова стъписани от паралелите, които откриха между обекта на своите занимания и моите исторически инференции, че връчиха по един екземпляр на ПВС на всеки от своите неколкостотин бизнес партньори, а на мен пък ми изпратиха копия от своите доклади за икономиките на Съединените щати, Франция, Германия, Корея, Япония, Бразилия и още някои страни. В тях също се отреждаше ключова роля на конкуренцията и размерите на групата по отношение на нововъведенията. Ето и някои от изводите, които извлякох от разговорите си с шефовете на „Маккинси“, а и от техните доклади.
Ние, американците, често си въобразяваме, че японската и немската промишленост са свръхефективни и превъзхождат нашата по производителност. Оказа се, че това не е така: средната производителност на американската промишленост като цяло всъщност е по-висока, отколкото тази на Япония и Германия. Но тези средни показатели скриват някои много по-съществени различия между въпросните страни, свързани с различната организация на тяхната промишленост — и те са много показателни. Ще ви дам само два примера от докладите на „Маккинси“, касаещи немската пивоварна и японската хранително-вкусова промишленост.
Както знаем, немците правят страхотна бира. Всеки път, когато отиваме с жена ми в Германия, взимаме и един празен куфар, който натъпкваме догоре с бутилки немска бира, че да има с какво да си услаждаме душичките до следващата ни визита. Но производителността на немската пивоварна промишленост достига едва 43% от тази на американската. Затова пък местната металургична и стоманодобивна промишленост не отстъпват по нищо на американските си конкуренти. Значи немците ги бива да организират промишлените си отрасли. Защо обаче се дънят, когато нещата опрат до бирата?