Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата — последвало феноменалния й световен успех, — по което е направен й преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен с неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства — например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще. Джаред Мейсън Даймънд (р. 1937 г.) е завършил Харвард и е специализирал в Кеймбридж. В момента е професор по география в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Член на Националната академия на науките, Американската академия на изкуствата и Американското философско дружество. Автор е на още няколко изключително успешни книги
1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 276
Перейти на страницу:

С други думи, задачата на историка се свежда до следното — да съчетае всички тези различни подходи и да намери отговор на въпроса: „Защо Европа, а не Китай?“ И този отговор може да има много важни последствия, защото ще ни подскаже и кой е най-добрият начин за управление на днешните Европа и Китай. Например според Лант (а такова е и моето мнение) онази катастрофа от 60-те и 70-те години, наречена „Културната революция“, която позволи на шепа самозвани „държавници“ да блокират за цели пет години образователната система на най-голямата страна в света, може да не се окаже случайно и изолирано явление, а да предизвика още много подобни катастрофи в бъдещето, ако Китай не вземе съответните мерки и не децентрализира своята политическа система. На свой ред Европа, която днес се стреми с всички сили към политическо и икономическо обединение, би следвало да се замисли по-дълбоко — дали така няма да отстрани и основната предпоставка за своите успехи от последните пет столетия?…

Третото допълнение към посланието, което ПВС отправи към съвременния свят, за мен бе и най-неочаквано. Скоро след публикуването й, книгата получи похвала не от кого да е, а от самия Бил Гейтс, а аз бях затрупан с писма от най-различни бизнесмени и икономисти, които ми посочваха възможните паралели между историята на различните човешки общества, разгледани в ПВС, и тази на различните „групи“ (и „групировки“) в света на бизнеса. Тази кореспонденция повдигаше и ред щекотливи въпроси, свързани с управлението на всяко икономическо предприятие. Как е най-добре да се организират човешките групи, организации и делови начинания, за да се постигне максимален ефект в производителността, изобретателността и общото благосъстояние? Трябва ли вашата „група“ да следва винаги централните указания (дори и това да е откровен диктат), или е по-добре да няма точно определен лидер, дори и с риск от анархия? Трябва ли целият персонал да бъде организиран в рамките на една-единствена група или да бъде разбит на по-голям или по-малък брой различни групи? Трябва ли да поддържате открита комуникацията между тези „групи“ или е по-целесъобразно да ги обграждате с тайнственост? Трябва ли да издигате защитни (тарифни) бариери срещу околния свят или е по-добре да изложите своя бизнес на рисковете на свободната конкуренция?

Подобни въпроси възникват на най-различни нива и при най-различни типове групи. Те важат също и за държавната организация. Спомнете си само вечните спорове за най-добрата форма на управление — дали това е откритата диктатура, федералната система или анархията, при която всеки прави, каквото си иска. Но тези въпроси касаят и организацията на различните компании в рамките на един и същ отрасъл. Как да си обясним факта, че напоследък „Майкрософт“ жъне огромни успехи, а „Ай Би Ем“, която навремето процъфтяваше, започна драстично да изостава? (Вярно е, че тя взе мерки и вече възвръща някои от предишните си позиции.) Как да си обясним различния успех на различните промишлени зони? Аз например съм израснал в Бостън. По мое време промишлената зона на този град, известна като „Route 128“, заемаше челни позиции в света, ако говорим за научни открития и творческо въображение. Но славата й отдавна е останала в миналото — днес център на научните нововъведения е Силиконовата долина. Връзките между отделните браншове в Силиконовата долина и тези в бостънския „Route 128“ са от доста различен характер, което вероятно обяснява и най-добре тяхната доста различна съдба.

1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 276
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)