Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Третото допълнение към посланието, което ПВС отправи към съвременния свят, за мен бе и най-неочаквано. Скоро след публикуването й, книгата получи похвала не от кого да е, а от самия Бил Гейтс, а аз бях затрупан с писма от най-различни бизнесмени и икономисти, които ми посочваха възможните паралели между историята на различните човешки общества, разгледани в ПВС, и тази на различните „групи“ (и „групировки“) в света на бизнеса. Тази кореспонденция повдигаше и ред щекотливи въпроси, свързани с управлението на всяко икономическо предприятие. Как е най-добре да се организират човешките групи, организации и делови начинания, за да се постигне максимален ефект в производителността, изобретателността и общото благосъстояние? Трябва ли вашата „група“ да следва винаги централните указания (дори и това да е откровен диктат), или е по-добре да няма точно определен лидер, дори и с риск от анархия? Трябва ли целият персонал да бъде организиран в рамките на една-единствена група или да бъде разбит на по-голям или по-малък брой различни групи? Трябва ли да поддържате открита комуникацията между тези „групи“ или е по-целесъобразно да ги обграждате с тайнственост? Трябва ли да издигате защитни (тарифни) бариери срещу околния свят или е по-добре да изложите своя бизнес на рисковете на свободната конкуренция?