Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Мускетно-картофените войни са нагледна илюстрация и на основния исторически процес, протичал през последните тринайсет хилядолетия. Човешките групи, разполагащи с пушки, вируси и стомана (или съответните по-ранни технологически и военни нововъведения), са се разпростирали за сметка на останалите, като са ги измествали от земите им или пък заедно са се възползвали от предимствата на по-добрите технологии и оръжия. По-новата история изобилства с такива примери, когато европейската експанзия обхваща всички други континенти. На много места обаче коренните жители така и не са имали шанс да се сдобият с пушки и са били изправяни пред дилемата да изгубят живота или свободата си. Затова пък Япония е успяла да се сдобие с огнестрелни оръжия (в интерес на истината — за втори път) и не само е запазила независимостта си, но след половин век е съкрушила и една от европейските свръхсили в Руско-японската война от 1904–1905 г. За сведение прерийните индианци, южноамериканските араукани, новозеландските маори и етиопците също са се сдобили с пушки и са успявали да задържат за известно време устрема на европейските нашественици, но в крайна сметка са били разгромени. Днес страните от Третия свят правят всичко възможно да се изравнят с тези от Първия, като си набавят най-новите оръжейни и земеделски технологии. До подобна дифузия, свързана с конкуренцията между човешките групи, вероятно се е стигало многократно и на най-различни места през последните десет хилядолетия.

От тази гледна точка няма нищо необичайно и в новозеландските мускетно-картофени баталии. На пръв поглед те са някакво изолирано явление, протекло на територията на Нова Зеландия, но то заслужава много по-широк интерес, тъй като носи белезите на още безброй такива „локални конфликти“. Само за две десетилетия, след като са се появили в най-северната част на Нова Зеландия, мускетите и картофите са прекосили деветстотин мили, за да стигнат и до най-южната. В по-далечното минало разпространението на земеделието, писмеността и по-добрите военни технологии е отнемало много повече време, а и е трябвало да се преодоляват далеч по-големи разстояния, но в основни линии социалният процес е бил същият — взаимно изместване и съперничество между отделните човешки общества. И днес можем само да гадаем дали и ядрените оръжия ще се разпространят по същия начин из целия свят, тръгвайки от онези осем страни, които в момента ги притежават…