Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Очевидно този отговор зависи донякъде и от различията в човешките институции. Най-прясното доказателство за това ни дават някои съседни страни, делящи на практика една и съща естествена среда, но имащи доста различни институции, а по същата причина и доста различен БНП. Ще ви дам четири особено красноречиви примера: Южна и Северна Корея, бившата Западна Германия и бившата ГДР, Доминиканската република и Хаити и Израел и неговите арабски съседи. Сред многобройните „добри институции“, с които разполага всяка първа страна в тези двойки и с които най-често се обяснява и тяхното по-добро благосъстояние, са ефикасното правораздаване, конкуренцията, гарантираното право на частна собственост, липсата на корупция, ниската престъпност и степента на отвореност на местната икономика (за търговия, приток на капитали, чужди инвестиции и т.н.).

Няма спор, че „добрите“, т.е. работещи институции дават част от отговора на нашия въпрос. Много икономисти (ако не и повечето) отиват още по-далеч и смятат, че „добрите институции“ са ключът към успеха. Много правителства, агенции и фондации градят на същата основа и своята политика — това е главното им условие, когато отпускат помощи и заеми, защото са обявили за свой основен приоритет изграждането на „добри институции“ в бедните страни.

Но вече все по-често се признава, че този възглед е и ограничен — не погрешен, а просто ограничен, — защото би следвало да се отчитат и някои други фактори, ако бедните страни наистина искат да станат богати. И това признание също си има политически измерения. Няма как да докараш „добри“ институции в бедна страна като Парагвай или Мали и да очакваш, че тези хора моментално ще се възползват от новата придобивка и ще постигнат същия БНП като Щатите и Швейцария. Критиките на тази идея за „добрите институции“ попадат в две основни категории. Едните отчитат значението и на други проксимални фактори — например общественото здравеопазване, географската специфика (почви и климат), налагаща ограничения на земеделската продукция, както и екологичните поражения. Другата категория критики касае самия генезис на „добрите институции“.